Днес имаме удоволствието да си поговорим с талантливия Добромир Банев за най-новата му творба "Всички дни ще се казват неделя", за любовта и за всички наистина важни неща в живота на човек. Ето какво сподели той специално за читателите на Woman.bg:

- Здравей! Благодарим ти, че се съгласи на това интервю. След броени часове очакваме премиерата на новата ти стихосбирка “Всички дни ще се казват неделя”. Какво е усещането да хванеш топла, топла своя книга - току що излязла от печатницата? Какво гледаш първо? 

- Аз благодаря за вниманието и отношението, което имате към мен и моето творчество през годините. Премиерата ще се състои на 15 ноември от 18.30 часа в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и нямам търпение да се видя с моята публика очи в очи. Усещането да хванеш последното си произведение в ръка е неописуем възторг. Мирисът на мастило е опияняващ, а чувството, че си създал още една книга, която ще оставиш след себе си, която ще радва други хора, не може да се сравни с нищо друго. Първото, което гледам, е не самата корица, а хартията, на която книгата е отпечатана. 

- В новата си книга говориш в няколко стиха за младостта. Кой е най-любимият ти момент от младостта? Споменът, който те връща отново и отново на някое място в нечия компания? 

- „Всички дни ще се казват неделя“ е още по-зряла книга. Аз съм почти на 55 и е нормално да се вълнувам не просто от любовта, а да осъзная в какъв човек съм се превърнал, благодарение на нея. Не става дума за равносметка, а за завръщане към миналото, което всъщност е животът ни сам по себе си. Ние сме това, което са нашите спомени. Благодарен съм за всяко следващо утро, защото животът е твърде кратък, за да го пилеем в опит да решаваме неща, които са извън пределите на волята ни. Най-ярки са спомените, свързани с морето. То остава любов завинаги и е място, на което съм прекарвал великолепни моменти с хора, които продължавам да обичам. Благодарен съм за приятелства, които имам. 

- Кога пишеш поезия? Кое е твоето време да разкажеш на света за някоя нова любов? 

- Пиша, когато имам какво да кажа. Никога не сядам с идеята, че в момента просто трябва да напиша нещо. Обичайно, обаче, настроението за писане идва вечер. Задачите за деня са отметнати и се отдавам на любими занимания – писане, четене на книги или гледане на хубав филм. 

- Защо неделята е по-различна от всички останали дни? Какво се случва в твоята неделя? 

- Една от най-успешните ми предишни книги е озаглавена „В понеделник ще е късно“. Тя излезе преди около 10 години и сега си давам сметка колко още пораснал във всяко отношение се чувствам. „Всички дни ще се казват неделя“ идва като хаштаг за щастие, защото хората искат да се чувстват обичани, искат нищо да не пречи на желанието им да обичат. А неделите са най-подходящите за това дни – когато разполагаш с цялото време на света, свободен си, себе си, с човека, на когото държиш. Неделя е ден на слънцето, неслучайно на английски е „съндей“. 

- Колко пъти ти се е случвало да се усмихнеш след раздяла? Вярваш ли в любовта на по-зряла възраст? 

- За любовта няма възраст. Избере ли ни веднъж, тя ни връхлита като хала и отърване няма. Ставаме подвластни на всичките ѝ капризи, защото прави животът ни сладък, придава му повече смисъл. Усмихвам се след раздяла, когато знам, че не е завинаги. Тази усмивка е тъжна, но все пак я има, защото продължаваш да се надяваш, че най-доброто предстои. 

- Любов не се римува със война, казвате вие. Защо обаче светът все още води войни. Украйна, Израел… какво им липсва на хората днес? 

- Светът излиза извън контрол. Разделението ни прави все по-чужди, вместо да осъзнаем, че ние до един сме свързани и зависим един от друг. Поддаваме се на влияния и внушения, които лесно могат да ни объркат, ако не проявяваме разум. Аз съм човек пацифист и ми се иска да вярвам, че за последно ставаме свидетели на войни, в които загиват толкова много невинни хора, в това число дечица. Знам със сигурност, че всички ще умрем, но се надявам това да се случи не по волята на някого, а тогава, когато ни дойде времето за това. „Може би отвъд тепърва започваме да живеем“ е фраза от мое стихотворение, която свързвам именно с идеята, че смъртта не е нещо зловещо и страшно, ако е естествен завършек на земния ни път. 

- В поезията си говориш за обичта и споделеността през призмата на сензитивния градски човек, поел мъдростта на грешките и равносметките. Какво трябва да се случи в живота ти обаче за да кажеш “Не, това не е любов.”? 

- Да осъзнаеш, че някой не е с теб заради това, което си, а заради представата, която има за теб. Когато парите, стандартът на живот и славата са по-значими от едно „обичам те“, нищо не е в състояние да спре любовта да си отиде. 

- Нямаме търпение да прочетем новата ти стихосбирка. На кого я посвещаваш? 

- На всички мои читатели, които винаги ме подкрепят. Те знаят, че им отвръщам с любов. „Всички дни ще се казват неделя“ е доказателството за това.