Петко Рачов Славейков е роден на 17.11.1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията - в стар занаятчийски род. Бащата е слабо образован, но е с горд български дух. П. Р. Славейков учи във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Усилено се самообразова с много четене в библиотеките на манастирите около Велико Търново. 

Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски. 

През 1843 г. става учител във В. Търново, а след това и в други по-малки градчета. Преподава по взаимо-учителния метод като продължава да чете. Развива важна културно-просветна дейност и до 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки. 

След неуспешното въстание на дядо Никола в Търново П. Р. Славейков насочва усилията си към пробуждане на националното съзнание. 

Като учител в Търговище издава български сатиричен вестник "Гайда". Заминава за Цариград, където е поканен да редактира българския превод на Библията от Българското библейско дружество наред с А. Лонг, Ел. Ригс, Хр. К. Сичан-Николов. В Цариград Славейков издава вестник "Гайда" (1863-1867), вестник "Македония" (1866-1872), списание "Ружица" (1871), сп. "Пчелица" (1871), сп. "Читалище" (1872-1873), "Звънчатий глумчо" (1872), в. "Шутош" (1873-1874), "Костурка" (1874).  

Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Взема участие в черковната борба и става един от ръководителите ѝ. 

През 1874 г. основава българска гимназия в Одрин. 

По време на Руско-турската освободителна война се сближава с руските войни, превежда през Стара планина отряда на генерал М. Д. Скобелев, става свидетел на шипченската победа и ги придружава до Сан Стефано. 

След Освобождението се бори за демократична конституция заедно с Петко Каравелов като депутат във Великото народно събрание. Става председател на Народното събрание (1880) и министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881). За подчертани демократични идеи и участие в политическите борби е арестуван, забранено му е да учителствува и му намаляват пенсията. 

Освен поет, писател и журналист, П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници; проявява се като географ, историк и мемоарист. 


Татковина

Хубава си, татковино, 
име сладко, земя рай, 
сърце младо и невинно 
за теб трепка, та играй. 

Мили ми са планините 
и на север, и на юг,
драги ми са равнините, 
набраздени с наший плуг. 

На уста ми сладка дума - 
ще да бъде този кът, 
дето Дунав, Вардар, Струма
 и Марица си текат! 

Дор на небо ясно слънце, 
дор на очи свят, 
живот, ще обичам аз от сърце 
таз земя и тоз народ.

Издава "Български притчи и пословици и характерни думи", изследва българските обичаи, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под множество псевдоними. 

Дядо Славейков е първият писател у нас, който пише произведения специално за деца и се счита за баща на детската литература в България. Като учител той е близо до децата и разбира жаждата им за книги – не просто учебни помагала, а изкусно и увлекателно написани творби.

Умира в София на 1 юли 1895 г.