Петър Петров е на 43 години, от Велинград, но живее в София. Актьор. Необвързан. Отгледан е в семейството на учителка по история и директор на училище. Възпитаник е на Немската гимназия в София, следва в Германия. Завършва политически науки, а по късно - актьорско майсторство в Лондон. Един от 10-те избрани за първия клас на Михаил Билалов. Работил е какво ли не. Фалирал е много пъти, но не спира да преследва актьорската си мечта. Има пробив в Нетфликс, но не и в България. В момента се препитава по-добре, търгувайки на стоковата борса в Чикаго, отколкото играейки на културната сцена у нас.

-Цели три пъти сте кандидатствали за участие във „Фермата”. Щяхте ли да продължите, ако и този път не бяхте одобрен? Никога ли не се отказвате от целите си?

-Цели четири, за да сме по-точни. Всяка година за „Фермата“ кандидатстват над 10 000 човека за двайсетина места. Шансът да ти се случи това приключение е изключително малък, но ако това е твоята мечта, не само че не трябва да се отказваш, а напротив трябва да се бориш още по-силно! Всички, които искат да им се случи магията „Фермата“ трябва да знаят, че ако не бъдат одобрени от първия път, не са по-малко стойностни от другите, просто този сезон не е бил техният. Никога не отказвам и се боря до последен дъх.

-Майка ви е учител по история. Как ви възпитаваха родителите и кои от техните методи ще приложите върху вашето дете? Разкажете ни малко повече за семейството си.

-Израснах в семейство пълно с любов и разбирателство. Отношенията бяха топли, а възпитанието - на моменти строго. Имах късмета да бъда дете на Родопите и да изживея едно пълно с приключения и бели детство. Майка ми беше учител в училището, в което учех до 7 клас. Може би е било в първи или втори клас, когато срещнах майка по коридорите преди час и казах: “Мамо”, тя веднага ме спря и каза: “Тук съм другарката Петрова, вкъщи съм “мамо”. По-късно, когато вече ми преподаваше по история, ми написа първата двойка, за да е ясно че няма значение родител-дете, важни са знанията. Така бях възпитаван и това предадох във „Фермата“. За мен беше важно кой какво дава на отбора, а не дали е от приятелския ми кръг.

-Как гледате на съотборници като Кенан, който не знае монашеското име на Левски?

-Кенан е много интересен персонаж. Да не знаеш кой е Дякон Игнатий е проблем, но да имаш лошо сърце е много по-голям проблем. Кенан има добро сърце! Всичките ми конфликти с него бяха явни, казваха се обиди открито и директно, провокирани от ситуации, темперамент и моментен заряд. Когато обаче бурята утихваше, говорехме и намирахме път към прошката един към друг. 

-Споделихте, че още търсите точната за вас жена. Какво не достигна на досегашните ви приятелки като Моника? Колко още ще чакате? Вярвате ли в любовта от пръв поглед?

-Интересен въпрос, пък и интересно формулиран! Вярвам в ценности, които все по-малко се срещат в съвременния дигитален свят. Живеем във време, в което по-важно е колко пари имаш, какви дрехи носиш, каква кола караш, а не какъв човек си. Колкото по-свързани сме дигитално, толкова по-отдалечени сме социално. Винаги съм бил отговорен човек и никога не съм си позволявал да губя времето на жените в живота ми, ако виждам, че не сме един за друг. Затова и не влизам във връзки просто, за да не бъда сам. Вярвам в любовта, търся я и е възможна от пръв поглед. 

-Отнесохте доста подигравки за вниманието си към външния вид. Кое е по-важно за един мъж от прическата му?

-Външният вид и прословутата прическа нямат нищо общо със събитията, случили се във „Фермата“. Имаше голяма група от хора, за жалост и от двете страни на стопанството, на които цел номер 1 им беше Петър да бъде отстранен. Обсесията “Петър” вътре изглеждаше плашещо грозна, а от малкия екран жалка. Едно преместване на косата, провокирано от шега на водещите, взриви бомба. Странното обаче беше, че никой не осъждаше, дори напротив, вербалната агресия, квалификациите, псувните, откровената простотия и неспирната злоба срещу мен. Тема, която за мен е много по-важна за дискусия…Но нека се върнем на въпроса Ви, които така зададен отново прави внушение! Това, което е важно го показах вътре - не си позволих да обидя никого, не заговорничих по кюшета, не правех квалификации, не осъждах и най-важното не предадох каузата „Елбетица“! Ние струваме толкова, колкото струва дадената от нас дума.

-Изглеждали сте доста по-различно преди години. Как гледате на масовите естетически подобрения, на които се подлагат и мъжете. Вие бихте ли присадили коса например? 

-Наистина, различен бях преди 25 години. 10 години бях с коса до кръста, кърпа на главата и „Металика” в сърцето. Това бяха най-хубавите и чисти времена – 90-те години. Тогава все още ценностите бяха други, духът на бунтарството витаеше около нас, надеждата за промяна ни държеше будни, а вярата ни сплотяваше. Бяха романтични времена. Естетичните корекции, когато са в рамките на нормалното, не са нещо лошо. Аз, например, бих си изправил носа, тъй като е чупен 8 пъти. С косата, за радост, нямам проблем, но ако някой има нужда от присаждане, защо не. Това, което обаче е по-важно, за да изглеждаме добре, е как живеем, колко спим, как се храним, колко пот и болка сме готови да изтърпим във фитнес залата или на някоя спортна площадка.

-Работили сте с Михаил Билалов. Какво научихте в неговия клас и почувствахте ли се поласкан, че сте сред 10-имата му избраници?

-Михаил Билалов е един от най-талантливите български актьори. Няма как да не си поласкан, когато той те е избрал и ти имаш щастието да работиш с такъв човек. Той е изключителен професионалист и примерът, който дава, е значим. Даде ми много и винаги ще съм му благодарен. Радвам се, че и в живота останахме приятели. Спомням си на първата ми театрална премиера, той се качи на сцената по-време на аплаузите да ме поздрави, прегърна ме и ми каза: “Честито, от тук до края на живота ти си закачен…” Има една мисъл, която той някъде каза и тя остана в съзнанието ми: “Успехът идва винаги късно, но никога по-рано.”

-Казахте, че се надявате участието във „Фермата” да даде нов старт на актьорската ви кариера. Бихте ли приели предложения за участия в български сериали или предпочитате театъра? Какъв опит ви донесе Нетфликс?

-Силно се надявам и на двете, за мен театърът е любов, киното - магия. Участвал съм в няколко филма с главни роли, в доста реклами в и извън България, в почти всички по-известни сериали, но в последните 2 години отказвам малки епизодични роли, защото те не носят нищо. Имам агент в Лондон и съм снимал доста зад граница, така и стигнах до Нетфликс, нямам право да разкривам повече, докато не излезе на екран. Това, което е по-различно зад граница, е безкомпромисният професионализъм. За тях е най-важно качеството на продукта, които създават, за да могат да го продадат колкото се може повече. Затова там водещи са талантът и професионализма, а не личните взаимоотношения. Това беше и един от принципите ми във „Фермата“. 

-Завършили сте политически науки. Гласувате ли винаги?

-Правото ни на глас е едно от нещата, за които се е проливала много кръв. Безотговорно е да го пренебрегваме с лека ръка, независимо колко сме огорчени от политическата система у нас. Не само че гласувам, а и участвам в изборния процес винаги, когато мога като наблюдател и част от СИК. Ако избирателната активност беше друга, друга щеше и да е ситуацията у нас.