Аз съм майка на 8-годишен младеж, влюбен във футбола. За да поддържам тази негова любов и за да му осигурявам възможност да спортува поне три пъти седмично, плащам 100 лева на месец. Само за футбол. Но аз искам той да играе и шах, мислех, че би било добре да плува или да тренира тенис на корт... Само че всяко едно от тези неща се плаща и то сериозно. Нямам финансовата възможност да платя за всички спортни активности, затова се налага да избирам. 

Що се отнася до желанието на сина ми и неговите приятелчета да спортува в почивните дни, пак удряме на камък. Защото в нашия квартал, както и в околните, игрища няма. Освен едно малко, в ужасно състояние. Затова през почивните дни отиваме в някое от близките училища, където можем да играем футбол или баскетбол. Повечето от тях обаче се заключват. За двора на 138-мо, например, се води война с директора. След като той упорито заключваше вратите, а родители рязаха катинарите, изнесоха вратите, направиха дупки в оградата, сега дворът е на разположение на децата от квартала. Заключен е и дворът на 93-то, но там всички масово прескачат оградата в почивните дни - и малки, и големи. подобен проблем съществува във всички райони. Да не говорим, че липсва адекватно осветление. 

Има няколко зали в нашия и прилежащите квартали, но те са дадени под наем на различни клубове, които пък са сложили доста солени такси - за фехтовка, баскетбол, волейбол... 

А децата искат, мечтаят да бъдат като Меси, Везенков, Стоичков... Ето, Стоичков направи своя "зала на славата". Билетът за деца, студенти и пенсионери е 12 лева. Колко родители могат да си позволят билет за музей на цена 12 лева? Ами ако са две децата, че и възрастен с тях - цената става 40 лева. Подобни музеи, според мен, трябва да бъдат подкрепени от държавата, и безплатни за децата, за да могат свободно да могат да разглеждат историята на своите идоли, да се вдъхновяват. 
 

Искаме децата ни да спортуват, да бъдат активни, да не прекарват времето си пред електронните устройства, но не им даваме алтернатива. Не развиваме детските школи, не влагаме средства нито в бази, нито в спортисти. А искаме резултати, искаме медали, искаме здрави деца и възрастни. 

За сметка на това на всяка будка се продават газирани напитки, мазни закуски и други вредни продукти. Ами няма как да ни се случат нещата. Няма как да даваме лош пример и да очакваме добри резултати. Също като с ученето. Искаме умни деца, които четат, които мислят, разсъждават, а ние по цял ден скролваме, фийдваме и какво ли още не. У дома сме пред телевизора, таблета, телефона. А искаме децата ни да четат книги. Мислите ли, че ще ги убедите да отворят книга, докато вие си правите селфи? 

Не. Шампиони не се възпитават с липса на средства и вдъхновители.