Наличието на котка като домашен любимец може да удвои риска от шизофрения, това показва нов анализ. Австралийски изследователи са анализирали 17 проучвания, проведени през последните 44 години, в 11 държави. 

Психиатърът Джон Макграт и колегите му от Центъра за изследване на психичното здраве в Куинсланд пишат: „Открихме връзка между притежаването на котка и увеличените шансове за развитие на разстройства, свързани с шизофренията“. 

В проучване от 195 г., учени изграждат идеята, че гледането на котки може да бъде свързано с риска от шизофрения, като за причина е посочен паразит, наречен Toxoplasma gondii. Досега обаче всички изследвания водят до разнопосочни заключения. Голяма част от проучванията показват, че общуването с котки в детството може да увеличи шанса човек да развие шизофрения, но не всички откриват подобна връзка. За да добият по-ясна представа, Макграт и екипът му казват, че има нужда от задълбочен преглед и анализ на всички изследвания по темата.

Toxoplasma gondii е безвреден паразит, който може да се предаде чрез недобре сготвено месо или замърсена вода. Ухапване от заразена котка или изпражненията на заразена котка могат да пренесат T. gondii. Смята се, че около 40 милиона души в САЩ вероятно са заразени, но без никакви симптоми. Веднъж попаднал в тялото ни, T. gondii може да проникне в централната нервна система и да повлияе ба невротрансмитерите. Паразитът се свързва с личностни промени, поява на психотични симптоми и някои неврологични разстройства, включително шизофрения. Това обаче, не доказва, че паразитът е предаден на човек от котка.

„След коригиране на ковариантите установихме важни неща, като например фактът, че 15 от 17-те проучвания са били от тип „случай-контрола“.“ Този вид изследвания не могат да докажат причината и следствието и често не разглеждат неща, които биха могли да повлияят на резултата. Авторите подчертават  също, че  няколко то изследваните проучвания са били с ниско качество. При различните изследвания констатациите са противоречиви при различните изследвания, но тези с по-високо качество предполагат, че асоциациите в некоригираните модели може да се дължат на фактори, които биха могли да повлияят на резултатите. 

В едно от проучванията не е установена значима връзка между притежаването на котка преди 13-годишна възраст и по-късното развитие на шизофрения, но е идентифицирана връзка при стесняване на възрастовата граница на стопаните (от 9 до 12 години). Това несъответствие предполага, че ключовият период не е ясно определен. Американско проучване, проведено сред 354 студенти по психология, не открива връзка между двете неща. Въпреки това тези, които са били ухапани от котка, са имали по-високи резултати от останалите. Друго проучване, в което са участвали хора със и без психични разстройства, е установило връзка между ухапването от котка и по-високите резултати на тестовете, измерващи определени психологични преживявания. Но те предполагат, е вместо това причината може да са други патогени.

Изследователите са съгласни, че да необходими по-добри и по-обширни изследвания, преди да можем да направим окончателни тълкувания. „В заключение, нашият преглед предоставя подкрепа за връзката между котките и разстройствата, свързани с шизофрения“, пишат изследователите. И добавят: „Необходими са още висококачествени проучвания, основани на големи, представителни извадки, за да се разбере по-добре притежанието на котки като кандидат-модификатор на риска от психични разстройства“. 

ПО ЖЕНСКИ

Автор Ива Петрова

Никога не съм правила това преди: Лъжите, които всяка жена е казвала… в леглото

Автор Ива Петрова