Д-р Неделя Щонова изглежда е посрещнала Нова година у дома, а моментът, в който гостите са си отишли, тя (както всяка примерна домакиня) е започнала да почиства масата и се е захванала с тежката задача да измие специалния сервиз, който ѝ е много ценен подарък. Именно изповедта, която сподели тя, е свързана с много мил спомен, който просълзи всички и ни накара да се замислим колко е важно да бъдем благодарни, че сме до близките си. Ето какво сподели тя:

"Онзи красив ... семеен ... старомоден начин 

Когато станах на 18 години майка и татко ми подариха красив бял порцеланов сервиз за хранене. Той има златни ръбове и е съставен от 30 части. Специален сервиз за специални празници. Все още нищо не съм счупила от него. Пазя го много внимателно. И на Нова година винаги сервирам в него. Зодия Рак съм, ние от този зодиакален знак харесваме уюта във всичките му измерения - в семейството, в отношенията, у дома, на работното място.

И откакто се помня Нова година почти винаги сме празнували у дома. Обичам така. Вкъщи, в топлото огнище. И после, когато вечерта свърши и всички си тръгнат, когато къщата утихне, започвам да прибирам тихо масата, да мия чиниите и чаши от този сервиз. И ми е толкова приятно. Имало е Нови години, когато целият сервиз влизаше в употреба и даже не стигаше.

И може в час по български език човек да не знае много много добре що е то “бъдеще време в миналото”, но в живота, някак винаги го усещаш. И това усещане е свързано с покрива на дома. Ти знаеш, че има едно място където винаги си обичан. Ако ... ти е дадено, разбира се. От Бог.

Сега ... в първите часове на новата 2024-та ... 
Оглеждам се бавно. Защото понякога толкова излишно бързаме. 
Оглеждам чиниите, чашите и всичко което съм измила. 
Малко ми се струват тази година. 
Оредяват редиците. 
Нахлуват спомени.

Колко много хора, които искам да прегърна ... вече ги няма. Една свещичка догаря и притихнала чувам там нейде от небето гласовете им, заръките, смеховте.

И най-вече думите на моя татко: 
- Недялче, няма да се плашиш. Дори нещо да сбъркаш в живота, аз ще съм до теб, ние с майка ти ще бъдем твой дом и твоя опора винаги ... но дори и да сбъркаш ... искаме да те научим на Жизнелюбие. Ти винаги си носи това вързопче от вяра в сърцето. С него ще възкръсваш след всяка болка. А това вързопче вяра сме ние, твоят род и твоето семейство.

Продължавам да разглеждам колко чинии и чаши съм измила този път. 
На тази Нова година. По-малко са отпреди. Родовият дух е тук, но животът и смъртта са разпилели не малка част от любимите хора.

Очите ми се издигат със страхопочитание към идното. И мисля си ... откровено наивно, как искам и как моля се ... Един ден ... “когато порасна” ... да бъда всичко онова, което мога да бъда, за да се горедеят майка и татко с мен. И баба и дядо също. Искам да знаят, че са си свършили добре работата, че са ми дали важните уроци и въпреки че са били много строги към мен ... съм се чувствала винаги обичана и закриляна, защото нося в гените си силата на това единение, на традицията, на семейството и фамилията.

И си мисля ... как искам ... тоест как моля се ... един ден когато дъщеря ни порасне ... и след сигурно 50 още години ... когато тя мие чиниите някога, някъде ... след някоя Нова година да чувства в себе си толкова приемственост и любов, че да каже: - Усещам … как мама и тати стискат ръката ми, усещам ги тука до мен, усещам дара и сигурността на корените си ... и въпреки, че животът е пълен с болка, тези корени успяха да ме научи на Жизнелюбие. И точно заради това усещане, че имам фамилия, корени и криле ... моето Жизнелюбие е по-силно от всичко!

Толкова е модерно днес да бъдем жестоко самотни, да сме единаци и его-маниаци, да не ценим святите работи и да заспиваме сами в тъмното. Обърка се светът. Семейството вече не е нещо свещено. А смъртта ... отне много хора. Станахме груби, нелоялни, забравихме да се обичаме по онзи красив, старомоден, семеен начин ... както беше някога. И тогава целият сервиз влизаше в употреба и даже не стигаше ... защото цялата фамилия беше там … присъствена, жива, голяма.

А аз после миех чинии и чаши чак до сутринта и бях безумно щастлива. Заради това чувсто на принадлежност към нещо голямо, към нещо истинско, с дълбоки корени. И в моите сънища героите винаги са тези истински корени ... с голямото сплотено семейство. То е Стопанинът на мечтите!

Може и да греша, но за всеки от нас е особена привилегията да бъде тук, на тази земя ... и да има шанс да образува корени, както и красиви спомени за децата си. 
Не толкова за себе си! 
А за децата си. 
За поколенията. 
Да пазим усещането за целостта на дома. 
Няма по-фин дар от Бога - близостта, душата на семейството и всичкото това да става все по-силно с всяко следващо поколение. А не да се разпада. ... защото ... тогава ... когато приличаме на обрулени есенни листи .. подгонени от вятъра ... целостта на дома и семейството е онова едничкото, което най-много пази от такива страшни външни виелици. 

И тази заедност дава сила несравнима към нищо. 
Тази заедност е без аналог. 
Тя е свещена. 
Ако човек е бил благословен ... 
ТЯ ... да му бъде дадена. 
И ако му е било писано ... 
Провидението да го дари с това всичкото. 
Семейството е благословия. 

Продължавам да мия чиниите и усещам, как искам да спусна завеса от слънчева светлина-надежда ... пред една зейналата в очите ми сълза. Защото ... ние може само да мечтаем ... да се молим ... да се надяваме. Да се смиряваме. И благодарим. За себе си ... за генетичната щафета ... за идните поколения, дни и години. А какво ще бъде ... само един Бог знае. 
Нека ценим всеки миг със семейството и любимите хора. Бъдете единни. Бъдете сполетени. Бъдете здрави. Покрив и здрави корени за всяко семейство. Образование за всяко дете и сърце. Светлина за всяка интелигентност. 

Честита нова 2024 година!"