Днес Кристиано Роналдо е на върха на славата си, чиято нетна стойност се изчислява в милиони долари, но животът му не винаги е бил лесен. В детството си Кристиано се е сблъскал с истинското лице на бедността и мизерията.

Баща му - Хосе Динис Авейро (бивш войник, градинар) е бил алкохолик, и цялата тежест за грижата и възпитанието на четири деца, от които Кристиано е най-малкото, пада върху плещите на майка му - Мария Долорес (готвач).  Детството му преминава в ламаринена барака в бедняшки квартал, оставяйки голям белег в съзнанието му.

Бъдещата футболна легенда е само на 10-11 години, когато заживява без семейството си. Тогава той се среща с близките си през три месеца, а през останалото време тренира усилено. 

"Трудно е да си сам", споделя той в интервю пред Magnate. Близо до стадиона, на който тренира тогава, той попада на заведение от популярна верига за бързо хранене.

"Късно вечерта, след 10, отивахме до задния вход и чукахме на врата", спомня си футболистът. "Питахме директно: Имате ли останала храна?", разказва спортистът. 

Роналдо споделя името на една от трите жени, които са му отваряли вратата - Eдна. Тя и двете ѝ колежки проявили състрадание към бедните момчета и ги хранели с непродадените бургери.

Днес заведението вече е затворено, но Роналдо решава да потърси дамите, които преди години са му помагали. "Това е нещо, което никога няма да забравя!", казва Кристиано. 

Той успява да се свърже с една от тях - Пола Лека. Тогава тя е била на 15, когато е работила в заведението и също е черпила Роналдо с непродадената през деня храна.

ЗВЕЗДИ

Автор Ева Григорова

Вижте тази снимка: Бременна ли е Джорджина?

Автор Ева Григорова

"Шефът ни нямаше нищо против да даваме храна на децата", спомня си Пола. "Правеше ми впечатление, че Роналдо никога не беше първият, който скача за хамбургер, стоеше на няколко метра назад, беше срамежлив", разказва жената. 

Пола и за миг не е допускала в представите си, че един ден ще гостува на най-успелия и обичан футболист в света, а той ще я гости с най-великолепните деликатеси, защото някога тази жена е отворила голямото си сърце за едно бедно момче, грижейки се за неговата прехрана.