Ново проучване показва, че бутилираната вода съдържа 100 пъти повече микропластика, отколкото е установявана досега в подобни изследвания. 

Реално погледнато микропластмасата вече е проникнала до всяко кътче на света - от дълбочините на океана до висините на Еверест. 

"Откриваме микропластмаса в почти всички видове, които сме изследвали", казва Тамара Галоуей, професор по екотоксикология в Университета в Ексетър, Великобритания, цитирана от Дойче веле. 

Малките пластмасови частици, обикновено невидими с просто око, могат да бъдат открити в питейната вода, вътрешностите на риби и морски птици, в земеделските продукти и дори в човешката кръв. 

Ново проучване показва, че с водата хората дори поглъщат повече пластмасови частици, отколкото сме смятали досега. Според изследването бутилираната вода съдържа 100 пъти повече такива частици, отколкото са били откривани при предишни проучвания, пише Dnes.bg. 

Резултатите от изследването са публикувани в американското научно списание Proceedings of the National Academy of Sciences. Според него водата в пластмасови бутилки съдържа средно над четвърт милион пластмасови частици на литър. Деветдесет процента от тях са наночастици. 

Изследователите са използвали нова технология, която позволява да бъде направен по-прецизен анализ. Наночастиците представляват микроскопични късчета пластмаса, чиито размер не надвишава един микрометър. Представете си нещо, което е 80 пъти по-малко от диаметъра на човешки косъм. Смята се, че нанопластмасите са по-вредни от по-големите от тях микропластмаси, тъй като могат да проникват по-лесно в човешкото тяло. 

Микропластмасата обикновено започва своя път на сушата, но в крайна сметка се пренася в океаните от реките и вятъра. Тя би могла да идва от козметичните продукти, градския прах, пътната маркировка и изкуствените пластмасови украшения. Но според Международния съюз за опазване на природата, по-голямата част от първичната микропластика в световните океани идва от прането на текстил (35%) и от износването на гумите на автомобилите (28 процента). 

Веднъж попаднали в околната среда, микропластмасите могат да се натрупат в животните, включително в рибите и ракообразните. След това те биват поглъщани от хората заедно с храната, която консумират. 

Проучване от Италия, проведено през 2020 г., е установило, че ябълките имат най-високото съдържание на микропластмаса от всички видове плодове. Най-замърсеният зеленчук са морковите. 

Анализ на чешмяна и бутилирана вода от 14 държави открива микропластика в 80% от взетите проби. Средно на литър вода се падат по 4,34 пластмасови частици. 

Тъй като пластмасовите частици са навсякъде - във въздуха, който дишаме, в храната, която ядем и във водата, която пием - те неизбежно попадат в телата ни. Проучвания са установили микропластмаси в кръвта и майчиното мляко на хората. 

Екотоксикологът Тамара Галоуей отбелязва, че отдавна се знае, че в човешкото тяло има пластмасови добавки като бисфенол А и фталати. Но фактът, че в организма ни вече се откриват и малки пластмасови частици е изненадващ. 
Не съществуват надеждни данни за ефектите на микропластмасовите замърсявания върху човешкото здраве. Трудно е частиците да се изолират и да се докаже директното им въздействие, тъй като всички ние влизаме в контакт с редица химикали и вещества в нашето всекидневие. 

Тамара Галоуей смята за доста вероятно малките пластмасови частици да предизвикват дразнение и възпалителни реакции. Възможно е също да освобождават бавно химическите добавки - в това число пластификатори, киселини, добавки, антиоксиданти и оцветители. 

Един от начините за ограничаване на излагането ни на микропластмаси е да консумираме по-малко преработена и пакетирана храна. 
Както и да не претопляме многократно в пластмасови контейнери храна в микровълновата печка. 
Значително по-малко микропластмаси биха попадали в океаните, ако използваме продукти за лична хигиена, които не съдържат пластмаса, както и ако носим дрехи от естествени материали, вместо от синтетични. Както и да използваме по-рядко колите си.