Днес имаме удоволствието да си поговорим с Димитър Кърнев - основател на легендарната група D2, както и автор на любимите ни хитове, с които започна вълната от съвременна българска музика в края на 90-те. С нотка носталгия към отминалите времена и радост, че вече са над две десетилетия на сцената, все така безкомпромисни и все така вдъхновяващи по техния си неповторим начин, си припомняме какви бяха първите им стъпки и какво ще се случи в зала 1 на НДК на 10 май, когато ще отбележат с грандиозен концерт 25-ия рожден ден на бандата:

- Здравейте, Димитър Кърнев! С D2 сте легенда на българската сцена и вече 25 години сте на върха. Нека си поговорим за началото – как от репетиции в сградата на 81 училище се превърнахте в сензация точно в годините, когато съвременната българска музика едва прохождаше? 

- Здравейте! Всъщност всичко започна много по-рано, някъде в началото на 90-те, когато съставих първата си ученическа група, която кръстих ES, на името на училището, в което учех. В нея се събрахме най-добрите приятели от класа. По-късно, когато създавах D2, наистина имаше някаква празнина в българската музика, а аз точно тогава имах идея за група, както и няколко песни, които бях написал преди това. После всичко стана много бързо.

- Изпитвате ли носталгия по времената на „Ледено момиче“, какво се е променило от тогава до днес? Мислите ли, че песни като нея щяха да се родят в днешно време? Точно с това звучене, настроение... 

- Изпитвам носталгия единствено по младостта и момчешкото вълнение от първите музикални стъпки. Днес времето е много различно и забързано, но вярвам, че за хубавата музика винаги ще има място, независимо от моментните вкусове. 

- А каква е историята зад „Ледено момиче“? 

- В основата ѝ е китарен риф, любимата дръм машина на великия Фил Колинс и проточваща се хармонична линия. Появи се, мисля, около 90-а година. Едни от първите ѝ слушатели и почитатели бяха старите войници от казармата, на които я пусках заедно с едно доста по-твърдо парче. Вече за D2 текста написа Румен Гайдев – Гаро, с когото са свързани текстовете и на почти всички песни от ранния ни период. 

- Как виждате групата след 10 години – като звучене, като посока? Кое в подхода ви към музиката никога няма да се промени? 

- Най-важното - пожелавам си всички да сме живи и здрави и да бъдем заедно. Относно посока и звучене нямам никаква конкретна представа. В нашето студио, включително и по другите ни музикални проекти, се толерира изцяло живо изсвирената музика и се надявам това да продължи и занапред. Може би това, което никога няма да се промени, е нашият „директен” подход към музиката, а именно: право от сърцето. 

- На 10 май ще отпразнувате 25 години на сцена с концерт в зала 1 на НДК, какво да очакват феновете ви? 

- За 10 май подготвяме близо двучасова програма, включваща около 25 наши песни. Освен основния състав на групата в момента начело с новия ни вокалист Радостин Василев, в концерта ще вземат участие първият ни вокалист Дичо Христов, както и вторият - Дидо Каменов. Поканили сме и дългогодишния ни пианист Краси Тодоров, барабаниста Явор Александров и перкусиониста Десислав Семерджиев. Като специални гости сме поканили някои наши колеги и приятели от българската музикална сцена, които ще разкрием в навечерието на концерта. 

- И за финал да посветим един въпрос на дамите – с кои 3 думи бихте описали българската жена? 

- Идеалът ми за българската жена е да бъде скромна, красива, вярна и добродетелна. Станаха четири.