Чудите се как едно новородено бебе възприема и разбира света около себе си? Може да се изненадате да узнаете, че науката е открила много уникални възможности и способности на бебето, за които никой не е подозирал в началото на ХХ век.

Тази интересна статия е за богатия духовен свят на едно малко дете. И за най-поразителното - за интереса му към другите хора още от първите дни на раждането. Публикувана е в образователния портал „Слово“. Авторът му ентусиазирано съобщава: „Наблюденията на психолозите опровергаха съществуващото мнение, че през първите дни от живота си бебетата спят двадесет и четири часа в денонощието. Оказа се, че те са будни за кратки периоди от време, понякога общо достигащи до няколко часа“.

Това обстоятелство направи възможно провеждането на уникални изследвания, които помогнаха да се разбере как новороденото вижда и възприема света около себе си. Колкото по-технически оборудвани ставаха методите на изследване, толкова по-сензационни изглеждат получените факти. 

На първо място, беше опровергана теорията, че новороденото вижда всичко „с главата надолу“, че не прави разлика между отделните предмети, а ги възприема като смесица от многоцветни петна. Стана ясно, че зрителният апарат на новороденото, с всичките му несъвършенства и недоразвитост, му позволява адекватно да възприема обкръжението в триизмерното пространство...

Несъмнено възприятието на новороденото е уникално 

Факт е, че през първите три месеца от живота очите на детето имат фиксирано фокусно разстояние. Само обекти, които са на 21 см от очите му, ще се възприемат от него като фокусирани. Интересното е, че това фиксирано фокусно разстояние съвпада със средното разстояние от лицето на майката, когато тя държи бебето в ръцете си. И въпреки че далечните обекти имат неясни очертания за детето, най-важните социални обекти могат да се възприемат от него ясно от самото му раждане. 

Избирателността на отношението на бебето към света е внимателно проучена в експериментите на американския психолог Робърт Фантц. Той установява, че през първите седмици от живота си бебето показва различно отношение към зрителните стимули. 

С помощта на специално оборудване, което позволява да се регистрира локализацията и продължителността на фиксацията на зеницата, беше доказано, че новородените на възраст 5-7 дни по-често и по-дълго разглеждат фигури с по-сложни форми, отделяйки движещите се и триизмерни обекти. 

Именно тези компоненти (сложна форма, обем, движение) се комбинират във външния вид на човека, следователно готовността на детето да възприема човек е биологично определена. 

Получени са и преки доказателства за предпочитание за възприемане на човешкото лице пред всички други конфигурации. Някои изследователи смятат, че бебетата имат вроден модел на „лице“. Това се подкрепя от доклади, че дори новородените предпочитат да гледат стимули, подобни на лица, вместо снимки, състоящи се от разбъркани части на лицето. 

Някъде между 2-я и 3-я месец бебетата започват да реагират на лицата като на смислени конфигурации. Сега се усмихват на познати лица, сякаш ги разпознават. Тримесечните бебета могат лесно да различат лицето на майка си от лицата на други жени, дори много подобни на майка им. Дете на 4-5 месеца вече може да прави разлика между роднини, приятели и непознати. 

Известно е, че децата под 4-месечна възраст ясно различават четири основни цвята: син, зелен, жълт и червен. Освен това движенията на очите на новороденото са близки до тези на възрастните. 

Новородените лесно различават ръбовете на визуално възприемания обект и могат да насочат погледа си към централната му част, ако забележат някакво движение там. Така децата гледат предимно изпъкналите части на предметите, което също им помага да възприемат лицето на майката.

Не по-малко важна и интересна е информацията относно слуха на новородените 

Оказва се, че бебетата не само умеят да възприемат звуците, но и ги различават по височина. Те са особено чувствителни към звуците на човешката реч. И най-изненадващо, те предпочитат смислена, свързана реч пред произволен набор от срички. Слушането на запис със собствения им глас може да ги успокои, дори ако току-що са плакали неудържимо. 

Съвременните изследвания показват, че новородените могат да различават гласа на майка си от гласовете на други жени, което означава, че параметрите на гласа на майката стават познати на бебето още в утробата. Това се потвърждава от експеримент, при който през последната трета от бременността бъдещата майка чете на глас една и съща книга с приказки и детето. Дори преди раждането си то може многократно да „чуе“ приказката, изпълнена от нея. След това, на първия ден след раждането, на бебето е позволено да слуша през слушалки запис на същата история, изпята от майката или от непознат глас. Докато слуша, бебето смучи залъгалката и ритъмът на сукане бързо се адаптира към възприемането на гласа на майката, отколкото към непознат за бебето глас. Следователно предпочитанието към гласа на майката се формира още преди раждането. 

Развитието на обонянието и вкуса на бебето от първите дни на живота му 

Те му осигуряват адекватна ориентация в света около него. Новородените проявяват отвращение към киселите неща, както е и при много от възрастните. Те се мръщят и изразяват възмущение. Бебетата също могат да открият, че течността е сладка и да изразят удоволствие. Новородените бебета показват отвращение и удоволствие, когато миришат нещо неприятно (развалено яйце) или приятни миризми (мляко, мед, шоколад). 

Учудващо е, че децата реагират по този начин още в първите часове от живота си, дори преди действителното преживяване от приемането на храна. Проучванията показват, че новородените разпознават миризмата на майчиното мляко на 6-дневна възраст. В експеримента от едната страна на главата на бебето е поставена мека салфетка, която майката е използвала преди това, за да изтрие кърмата си, а от другата страна е поставена салфетка, използвана от кърмачка, която не е роднина. Бебетата обръщат главите си към салфетката на майката. Те предпочитат познатата миризма, която бързо се научават да разпознават, буквално в първите дни от живота си. 

Откриването на неизвестни досега способности на бебето даде възможност да се изложи хипотеза относно неговото възприемане на околната среда: първо детето възприема индивидуалните качества на обектите, а след това те се комбинират, създавайки по-сложен образ на света. Въпреки това нарастващият поток от изследвания и нови доказателства поставят под съмнение това предположение. По-специално се оказа, че бебето има примитивно единство от информация, идваща от различни сетивни органи, което очевидно се определя от структурните особености на нервната му система. 

По този начин визуалната информация едновременно съдържа и информация за тактилни свойства. С други думи, зрението от самото начало дава възможност да се оцени например твърдостта на даден обект. Психолозите също така са установили наличието на вродена пространствена координация на зрението и слуха, така че слуховата система на бебето е свързана с търсенето на видим обект. 

Следователно бебетата са в състояние да определят местоположението на човек, ако чуят гласа му, буквално още от първите дни от живота си. 

Източник: azbyka.ru