Малката Амая, за която добри хора събраха повече от милион лева, не дочака самолета, който трябваше да я отведе до спасението - болницата в Индия, в която трябваше да ѝ бъде трансплантирано ново сърце.

Амая си отиде и се превърна в ангел. Поредният ангел. Много е тъжно, когато едно малко сърчице спира да бие. Съдбата е несправедлива. Още по-несправедлива е държавата понякога, която не може да се погрижи за своите деца.

Тъжно е обикновените хора да успеят да съберат 700 хиляди лева почти за ден, а една държава да не успее да събере средства за една детска болница. Да не успее да се погрижи за своите деца, които с годините стават все по-малко...

Малката Амая се превърна в ангел. Преживяла толкова интервенции, операции, болка. Преборила се с толкова препятствия в краткия си живот. Амая сякаш се умори и сърчицето ѝ спря. За жалост има още много детски сърца, които могат да спрат да бият. Още по-жалкото е, че въпреки постоянните драматични статистики как намаляваме като народ, децата ни не получават нужното внимание и лечение. А родителите са принудени да събират пари чрез различни фондове за дарения, за да спасят малките душички. Но къде е държавата? Държавата, която с лекота дава пари за нови автомобили, скъпи ремонти? Държавата, която с лекота разхищава средства за некачествени строежи, не смята, че лечението на децата ѝ заслужава внимание?

Тъжно е. Много тъжно. И някак срамно. Някак нечовешко. Къде са тези наши родни звезди с големите хонорари, риалити формати с лъскави тоалети, банките с огромните печалби... Къде са тези хора, чийто възможности надхвърлят възможностите на обикновените хора? Защото именно те, обикновените хора даряват. Техните сърца се отварят по-лесно, макар и да нямат за собствения си залък.

Време е да за почнат да се случвят нормално нещата и у нас. Държавата да поеме своята отговорност. А това да дариш средства да не се превръща в евтин пиар.

Време е за промяна. Към по-добро. За да няма повече ангели, чийто живот е прекъснат преждевременно.