Деца, простете ни. Простете ни, че не знаем как да ви възпитаваме, как да ви образоваме, а понякога и как да ви обичаме. Вие се бунтувате - не ви чуваме, страдате - не ви забелязваме, "лигавите се", изчезвате - търсим ви. Всъщност и да не ни прощавате, няма нищо, по-важното е да се пазите, колкото и да е трудно да опитваш тепърва всичко от живота и да останеш разумен. По възможност без да си изпатиш здраво.

Пазете се, както себе си, така и помежду си. Бъдете разумни в тази реалност, пълна с пораснали, които още не са се научили как да пазят себе си, камо ли вас. Понякога те са вашите учители, възпитатели. Тези, които срещате в началото на вашата зрялост и оставят травми в някои от вас. Оставят травми в "по-различните" деца - тези, които се отличават с външен вид, възгледи за света, темперамент, душевност, произход, проблеми от всякакво естество. Запомнете - никой не може да бъде във вашите обувки, въпреки че трябва поне да се опитва, защото вие сте като бял лист, върху който се пише. Вашата история, вашите ценности. Сега не го усещате, но с годините това ще е вашият готов, формиран мироглед и ще подхождате към всичко в живота на базата на опита ви в детската градина и училище. И разбира се, на базата на обстановката вкъщи, към която един ден, съзнателно или не, най-вероятно ще се стремите.

А вие, уважаеми възрастни, които имат досег с деца всеки ден, само ще ви припомня, че вие сте тези, които наистина трябва да прощават. Защото вие също сте били деца, правили сте грешки, имали сте достатъчно време да се "поправите", да влезете в релсите на живота. Но те още не са били възрастни и не са видели това, което вие сте успели. И ако едно дете има нужда от ръка, която да го изправи, ами подайте му я. Дори ако това означава понякога да прескочите някое училищно правило, в името на това да изпълните мисията си. Да направите от това подрастващо живо същество истински, достоен, образован човек с шанс в живота.

Защо казвам всичко това ли? Честно, не разбирам как в днешно време, когато се говори толкова много за менталното здраве, едно дете ще предпочете да зареже всичко и просто да изчезне. Защото е било тормозено от съучениците си и възрастните не са направили нищо, за да го предотвратят. Тормозено, защото е по-различно, има някакъв проблем и защото...имало херпес. И след забрана да си изпие хапчето, предписано му за вируса, който лекува, да му "прелее чашата", да скъса връзката със света (разбирайте да си зареже телефона и раницата) и да тръгне...някъде. Неизвестно докога, за момента Ивана липсва повече от седмица.

Търсят я къде ли не, с какви ли не средства. За момента остава да се молим, да изпращаме положителни мисли и енергия и да се надяваме, че тя е добре и че не е отвлечена. А междувременно съучениците на Ивана са отправили апел към нея с обещанието, че "повече няма да правят така":

"В деня, в който казваме НЕ на тормоза, казваме ДА на подкрепата и съпричастността. Казваме ДА на приятелството и надеждата и подаваме ръка към Ивана и към всички онези, които се чувстват сами.
Ние сме млади и често не осъзнаваме грешките си. Не осъзнаваме, че с действията си можем да нараним родители, учители, приятели, съученици, себе си. Но се учим. Бавно и полека осъзнаваме какво оръжие държим в ръцете си - единство! И вече знаем как да го използваме. Ние, учениците на ПГХВХТ, заставаме заедно със своите учители и отправяме апел към Ивана да се върне при нас, защото вярваме, че надеждата, която крепи сърцата ни, е била с нея през всичките тези дни и ще я върне здрава и невредима на прага на нашето училище".

Хубава идея, докосваща. Ако идеята наистина е на едни будни деца, а не измиване на срама от страна на учителите и директора, още по-хубаво. Все още не е късно и дано Ивана види и почувства подкрепата, която е заслужавала да получи много по-рано. А най-хубаво ще е обществото ни да свикне да приема, че хората не са еднакви, обичайни. Всеки човек е една малка вселена, от която можеш да си "откраднеш" нещо, стига да му дадеш шанс. Но може би това е твърде необичайно мислене, което учителите не възприемат и затова много от тях не възприемат и идеята, че към всяко дете има подход. Нищо не се ограничава до това дали урокът е научен, дали е с хубави дрехи, дали ще си позволи да отиде до тоалетната в час или ще изяде сандвич по време на урок. Прескачането на правилата, учители, невинаги е нещо лошо, но е важно да се знае как се прескачат и защо.

И като заговорихме за телефони, нека си поговорим за онази "бездна", от която толкова ви е страх, наречена интернет. Там не се случват само лоши неща, с годините някак го разбрахте. Но знаете ли как да пазите децата? Родители, а вие знаете ли? Защото от тази сутрин има още една потресаваща новина за момиче, чийто телефонен номер е разпространен в чат в Телеграм за споделяне на порносъдържание. Тук проблемът се издига на още по-високо ниво.

Не знам дали осъзнавате, но това може да се случи на всеки, дори и на вас. Недоброжелатели много, а загорели индивиди също и те са готови да звънят, ли, звънят. А от ГДБОП отговорили на момичето, че не може да се направи нищо друго, освен тя собственоръчно да блокира всеки, който ѝ изпраща съобщения, след като тя дори не е предлагала никакви услуги, а има лошия късмет да бъде "рекламирана" от някого. Замислете се само колко хора имат телефонния ви номер, както и този на децата ви. И изглежда няма как да бъдем опазени.

Ами тези, които разпространяват снимки, понякога дори и без момичетата не подозират? Най-вероятно от хора с проблеми, от едни бивши деца, които днес нямат никакъв друг шанс да се почувстват добре, освен да тероризират, когото могат. А за настоящите деца остава само да ги пазим, като им обясним точно защо телефонен номер не се дава ей така и снимки по бельо или без също не се правят и изпращат с лекота. Защото в интернет всичко остава и това не е шега.

Тормозът е тук, има го, да не си затваряме очите. Най-вероятно никога няма да го изкореним напълно, но можем да направим наистина много, ако всеки ден се отнасяме с разбиране, любов и внимание към децата. Към техните признаци на тревожност, към всяка дума, която ни казват. Може би тогава реалността ще стане малко по-светла...