Всички майки и бащи мечтаят децата им да бъдат успешни и щастливи. Но откъде тогава идват озлобените и комплексирани хора? Очевидно е: самите родители могат да повлияят негативно на децата си.

Трудно е да си представим, че родителите съзнателно искат да съсипят живота на детето си. Не, те искат това, което е най-добро за тях. Но поради собствената си прекомерна тревожност, понякога пускат небрежни фрази. И ги забравяме на секундата. А в подсъзнанието на детето те могат да заседнат за много дълго време - да се вкоренят и да дадат такива плодове, че после с тези "ябълки" ще трябва да се занимава психолог.

Лариса Суркова, психолог и многодетна майка, разказва за 4-те основни гряха на родителите. НЕ ги допускайте!

1. Внушаване на страх

Спомняте ли си, че в детството ни казваха: не отивай там, там седи чудовище (вълк)?

Изглежда, безобидна фраза - никой дори не знае как изглежда това измислено същество. Бебетата на година и половина или две години не разбират значението на странната дума, затова започват да я олицетворяват със собствените си страхове. А после родителите се чудят защо детето им изведнъж се е уплашило от тъмнината и тишината или, обратно, подскача от различни звуци.

Друго много глупаво плашило, с което много майки и бащи все още грешат: ако не се храниш/обличаш топло/възпитано, лекарят ще дойде и ще ти направи инжекция.

Мислите ли, че детето веднага ще започне да се храни за двама? Съвсем не! Но то ще запомни думите ви и при вида на лекар той ще изпитва страх.

2. Нарушаване на доверието

Ситуация на детската площадка: "Вашият син бутна дъщеря ми!" - казва една жена на друга. Извинявайки се, смутената майка веднага бърза да се скара на потомството си.

"Андрей, ела тук! Какво е това, защо нараняваш момичетата?!"

"Тя първа ме удари!"

"Колко пъти съм ти казвала - не можеш да удряш момичетата! Върни се вкъщи сега!"

Понякога възрастните се нахвърлят върху децата, които са извършили нещо нередно, без дори да се опитат да разберат ситуацията. Но детето може да има своя собствена истина. И като си затваряте очите за нея, вие разрушавате доверието помежду ви.

Най-често ни мързи да поговорим с детето, да анализираме действията му. В съзнанието на много хора живеят сухи нагласи, че не е позволено да се карат и да наричат с имена. Ако едно дете се държи агресивно, вероятно има причини за това.

3. Тероризиране с оценки

Много родители все още правят паралел между светлото бъдеще на детето и резултатите му в училище. Една моя приятелка напусна работа, за да преподава уроци на сина си. Сега 9-годишният ѝ син превива гръб на бюрото си от обяд до късно вечерта, вместо да тича из двора с връстниците си. И тя има железен аргумент:

"Той не се труди сам - ще направи нещо за един час и после ще избяга при приятелите си. Преди получаваше тройка по математика, а сега получава петица! Имаме елитен лицей, в класа ни има много надарени деца, така че трябва да се издържа. И могат да го изгонят при провал..."

Всеки от нас е чувал за синдрома на отличния ученик, но не всеки осъзнава колко сериозен проблем е той.

4. Насаждане на тревожност

Стана страшно да се живее. Ако включите новините - терористични атаки, убийства, насилие. След като изслушаш медиите, ти се иска да отидеш и да се затвориш в подземен бункер.

"Не се разхождай в пустошта, някой маниак ще те повлече, ще те нареже на парчета и ще те хвърли в реката!" - казваше учителят ми в гимназията. "Внимавай на ескалатора, защото лентата ще те засмуче!" - учи баща петгодишния си син, докато се спуска в метрото. А после на перона една баба плаши внучката си: "Не излизай извън линията, ще паднеш на релсите, влакът ще ти отреже краката!"

Съветът е правилен, но по някаква причина от него те побиват тръпки. Нищо чудно, че има толкова много случаи на панически атаки, които се появяват изневиделица на претъпкани места.

"Случвало ми се е в метрото", пише Алена в един психологически форум. - Изтръпване, сърцебиене, буца в гърлото... След пет минути се отпусна, но страхът от пътуване в метрото остана и периодично се усеща".

Има и отделна категория майки - критичните майки. Каквото и да е направило детето, винаги се намира повод за упрек: можеше да направи повече, по-високо, по-бързо, по-яко. Тази линия на поведение обикновено избират онези майки, които сами не са могли да израснат от детството си с взискателни и не твърде доволни родители. Сега тези жени непрекъснато доказват на себе си и на родителите си (дори и те вече да не са живи), че струват нещо.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Ива Петрова

11-те гениални правила за възпитание на Антоан дьо Сент-Екзюпери

Автор Ива Петрова