Кола, размазана на две, много кръв и разпиляно тесте карти. Един ден просто не се събуждаш, останал си там, някъде на пътя, между ламарините, в бързане за никъде. В бързане, заради самото бързане по празните нощни улици на Пловдив. Отиваш си и вероятно го знаеш още в последните секунди преди да се разбиеш, буквално на парчета. Може би дори си разбираш урока, но къде ще го приложиш, когато не ти остава никакво време – нито за реакция, а след това и за живот, ще бъдеш труп точно след няколко секунди. Няма утре за теб и за другите около теб. Имаше сега, което ти реши, че ще приключи бързо, с над 200 км/ч. Какво ти донесе това? Освен една много лоша, кратка слава, която дори няма да видиш.

Играеш карти и решаваш, че тази игра продължава и на пътя ли? Слагаш не само себе си, слагаш още трима души на една карта и ви се пада най-лошият изход. Двама от вас имат шанс, но ти и този до теб напускате играта. Не можете да разбъркате тестето и да започнете отначало.

Ти си Кристиан и си на 21. Беше и на толкова ще останеш. Какво видя от този живот? Освен скъп, мощен джип, който не си готов да караш? Ами твоята спътница Теодора? На 20. Тя с какво ти беше виновна, за да разбиеш и нея в трите дървета и заедно да полетите към небитието? Мъчно ми е за родителите ти, но в този случай, за теб не ми е мъчно. Другите ти двама приятели, които за техен късмет, си возил на задната седалка, засега са живи, но лекарите работят денонощно, за да прескочат този трап и да се върнат към стопроцентовия живот. Дано да успеят и дано пожарникарят, който пострада, за да изкара всички ви от колата да е добре, защото в болницата дават всичко от себе си и за него.

Да оставим размишленията на пауза за момент и да си припомним фактите:

Датата е 13 май, 3.30 ч. Мястото е бул. „Руски“, Пловдив. Черен джип препуска от „Централна гара“, според експерти скоростта е била над 200 км/ч. Колата поднася, тъй като настилката е била мокра, след дъжд и се забива последователно в 3 дървета. Разбива се на две – предната част се врязва в едно от дърветата, задната изхвърча на пътното платно. Шофьорът Кристиан и Теодора, която се вози отпред, загиват на място. Лекари се борят за живота на останалите двама. Край. Не е известно дали Кристиан е употребил алкохол, или наркотици преди да се качи в колата, предстои да бъде направена кръвна проба. Само че когато „наркотикът“ ти са високите скорости и си лишен от всякакъв разум в името на бясното препускане, истината е, че опиатите са само подсилващ елемент. Но главният проблем е в психиката и мозъка ти. Много шофьори са готови да натиснат педала на газта до край, дори и без алкохол. Защото тяхната зависимост е адреналинът, а инструментът им е колата. Алкохолът и наркотиците просто влошават нещата в пъти.

Да, повече от съгласни трябва да сме за по-честите проверки на пътя, но не и когато те са избирателни. И не говоря само за тестове, а когато някой кара по-бързо, отколкото може погледът ти да проследи, да направиш нещо. Защото глобите явно не работят.

Има различни версии как 21-годишното момче може да се е сдобило с такава кола – според някои сведения возилото е било взето под наем, според други е купено от Криситан, след като е работил усилено в Англия. Не е ясно къде е истината, няма и значение. Ясно е, че загиналият си е падал по луксозните коли, естествено спортни, естествено бързи. И точно тази страст му отнема живота в рамките на точно 3 години зад волана – от толкова Кристиан е имал книжка. И между другото в рамките на тези 3 лета той има регистрирани 16 провинения на пътя. Едното от тях е, че е предизвикал катастрофа, заради неспазване на дистанция, което означава, че високата скорост е била част от всекидневното му поведение на пътя. И за съжаление, той не е изключение. Като шофьор, всеки ден виждам, поне по няколко пъти, други водачи, които нямат търпимост към изчакване на пътя или инстинкт за самосъхранение, който да се изразява в спазване на ограниченията за скорост. Всъщност, изразявам се твърде меко – всеки ден виждам коли, които карат бясно. Сигурна съм, че и вие попадате на такива. Те са онези, които ви присветват, залепени за задната ви броня, изпреварват ви неправилно, използват клаксона, защото са решили, че „спите“ на волана, просто защото карате с нормална скорост. Точно те, с които се благодарите, че сте се разминали без ПТП, утре най-късно ще са в черната статистика. Защото няма нищо яко във високите скорости. Не и в реалния живот – извън пистата на Формула 1 или влакчето на ужасите в някой лунапарк.

Животът не е игра на карти, а шофирането не е безопасно забавление в парка. Няма кой да спре „влакчето“ ти, вместо теб, не държиш нещата под контрол след промил или два. Дали ще имаш утре – зависи от теб.