След 14 напълно разпродадени представления през април в София и небивал интерес от страна на публиката. „Фантомът на операта” е най-прочутият мюзикъл заради запомнящите се мелодии, впечатляващ сюжет и великолепие на декорите.Игран и в 141 страни, в 186 града, гледан от над 160 милиона души. „Фантомът на операта” не слиза вече 38 години от световните сцени. Това го прави вторият най-дълго игран мюзикъл в света след „Клетниците” и третият най-дълго игран в историята на Уест Енд в Лондон. Премиерата му там е през 1986 година, а на Бродуей за първи път е поставен през 1988 г. Оттогава надминава по известност дори „Котките” и е най-касовата музикална продукция за всички времена /заедно с „Цар Лъв”/. Смятан е за едно от най-значимите постижения на британския музикален театър.

Композитор е Андрю Лойд Уебър, който започва да пише музика от 6-годишен, а на 9 години публикуват първото му произведение. Автор е на 21 мюзикюла, две филмови теми и един реквием. Негови мелодии като „Misuc of the Night” и „Think of Me” от „Фантомът на операта”, „I Don’t Know How to Love Him” от „Исус Хистос Суперстар”, „Don’t Cry for Me, Argentina” от „Евита”, „Memory” от „Котките” се превръщат в хитове, запомнени от публиката по цял свят. Носител е на множество престижни награди като „Оскар”, „Еми”, „Грами” и „Тони”. Удостоен е със звезда на Алеята на славата в Холивуд. А по време на пандемията от COVID 19, Уебър не спря да свири и поде кампания срещу решението театрите и концертните зали да бъдат затваряни.

Сюжетът е по едноименния роман на френския журналист и писател Гастон Льору, публикуван в Париж през 1910г. Това е трагична любовна история, разказваща за талантливата Кристин Дайе, в която се влюбват двама мъже. Младият аристократ Раул дьо Шани и другият – загадъчна фигура, която обитава подземията на Парижката опера. Фантомът – мистериозен, обезобразен музикален гений с трагична съдба, самотен и отхвърлен от обществото, обсебва Кристин, но и става вдъхновител и покровител на нейния талант. История със сложно преплитане на съдби, борба между любовта, надеждата, омразата и приемането.

Идеята на мюзикъла е да покаже, че и най-черното сърце може да носи любов и че различните също могат да бъдат приемани и обичани. През 1984 година Андрю Лойд Уебър се жени за младата актриса Сара Брайтман. Композира „Реквием” заради високия сопранов глас на Сара, но иска да покаже таланта на съпругата си в по-мащабно произведение. „Фантомът на операта” е създаден именно заради Сара Брайтмън, която изиграва главната роля на Кристин Дайе.

Кандидати за ролята на Кристин не са обсъждани. Ясно е, че тя ще се играе от Сара Брайтмън – съпругата на композитора. И именно на любовта му към нея дължим този прекрасен мюзикъл. 25 години по-късно Уебър казва: „Без Сара нямаше да има Фантом. Всички знаят, че тя беше моята муза за това шоу. Огромна радост е, че имах нейната подкрепа и присъствието й на сцената”.

Идеята много интригува Уебър и продуцентът Камерът Макинтош. След множество неуспешни опита да бъде намерен либретист, който да превърне сюжета на романа в мюзикъл, Камерън Макинтош открива в конкурс за млади композитори и либретисти Чарз Харт – 24 –годишен начинаещ композитор, който оправдава очакванията му и създава песните за „Фантомът на операта”.

Освен него творческият екип включва още една дебютантка – театралния дизайнер на оперни и драматични постановки Мария Бьорнсон. „Фантомът на операта” е нейният първи мюзикъл. Именно тя проектира прочутата маска на Фантома, станала запазен знак, и измисля гондолата в подземията на Парижката опера. Също тя настоява прословутият падащ полилей да бъде спуснат над публиката, а не върху сцената. Именно Мария Бьорнсон по-късно е носител на наградата „Томи” за великолепните костюми на постановката. Уебър кани за режисьор Харод Принс, който прави постановката със замах, напълно оправдавайки идеята на композитора. Мюзикълът идва в София за втори път с девет нови представления – от 29 август до 5 септември, в зала 1 на НДК.