Лечението на онкологичните заболявания у нас е в крак със съвременните тенденции. Имаме достатъчно компютърни томографи, лекарства, лечебни заведения, но липсва стандартизация, коментират специалистите.

27 български и 6 чуждестранни лектори представиха новостите в онкологията пред 150 делегати на първата Научна конференция, посветена на съвременното лечение на рака на гърдата.

„Медицината еволюира, всяка седмица и месец. Целта ни е да представим на нашите колеги новостите и те да бъдат въведени рутинно в клиничната практика. Но това, което прави лечението на рака на гърдата съвременно, е неговата комплексност. Това означава, че ракът не се лекува само от онколог, фокусиран върху медикаментозната част от терапията, нито само от лъчетерапевт, нито само от хирург. Комплексното лечение изисква екипност, много специалисти, които да обсъждат и решават коя е най-добрата стратегия за лечение на конкретния пациент във всеки етап от терапията. Комплексността изисква да включим и грижи за психическото здраве на пациента, да вземем под внимание социалния му статус, дали е склонен да се придържа към предписаното лечение. Комплексното лечение е реална практика в много онкологични звена в България, но за съжаление не се прилага навсякъде“, обясни доц. Консулова.

"Два пъти повече са компютърните томографи у нас на глава от населението в сравнение с останалите страни членки на ЕС. Имаме и много лечебни заведения за лекарствено лечение на ракови заболявания – над 45. От една страна това е хубаво, защото са близо до пациента, но от друга трябва да сме сигурни, че качеството на лечението е едно и също навсякъде", коментира доц. Желязко Арабаджиев.

„Ако допреди 15 години имаше дефицит на лекарства, не бяха въведени модерни оперативни техники и качествени апарати за лъчелечение, то сега имаме излишък от лекарства за един и същ тип рак на гърдата, но няма ясно разграничение кое лекарство е по-добро и при какви пациенти. Новостите в съвременното лечение на рака на гърдата са в използването на биомаркери, които ни позволяват да изберем най-ефективното лекарство или комбинация от лекарства за конкретния пациент", коментира доц. Желязко Арабаджиев, началник на Клиниката по медицинска онкология към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“ и председател на Управителния съвет на създадения преди година Институт за изследване лечението на рака на гърдата.

"Сред последните открития в онкологията са РНК-ваксините срещу рака на гърдата. В клинични проучвания се тестват както терапевтични ваксини върху пациенти, така и профилактични ваксини върху жени с висок риск от рак на гърдата, и резултатите са обнадеждаващи“, каза още доц. Желязко Арабаджиев.

Вероника Бенчева разказа своята история на пациент, сблъскал се с диагнозата рак на гърдата. Тя сподели, че има фамилна обремененост и е посещавала специалисти за преглед, но диагнозата е била поставена късно. Затова, когато отива при лекаря, успял да я дигнастицира и назначил лечението, вече е в четвърти стадий и с метастази.

„Много месеци наред ходех при различни специалисти и всички ми казваха, че е невъзможно да е рак, защото съм прекалено млада. Тогава бях на 34 години и имах дете на 3 години. Но имам фамилна обремененост, моята майка се е лекувала от рак на гърдата, още е жива, слава Богу. Накрая стигнах до столична болница, в която много бързо ми направиха всички изследвания и след няколко седмици имах назначено лечение. Получих и психологическа подкрепа, от която имах силна нужда в един момент. Качеството ми на живот беше много добро. Между химиотерапиите работех, гледах си детето, водех пълноценен живот, ходих на почивка“, сподели Вероника Бенчева.

Фактът, че дълго време не ѝ е била поставена диагноза говори, че липсва единен стандарт на лечение, както и комплексен подход. Т.е. независимо къде отива пациентът - дали в малкия град или в столицата, той трябва да получи еднакво като качество лечение.

„В много от съществуващите 45 онкологични клиники в България не се прилага комплексното съвременно лечение на рака. Пациентката попада например на хирург, който ѝ казва, че има нещо в гърдата, че ще го премахне и това е всичко. Не се прави биопсия, нито лъчетерапия, нито химиотерапия. И после тези усложнени случаи стигат до водещите клиники в София. В Швейцария колегите не са нито по-умни, нито по-работливи, но са сертифицирани, следват стандарти и постигат качество в лечението“, обясни лъчетерапевтът д-р Калоян Йорданов, началник на Клиниката по лъчетерапия на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, който има сериозен опит по специалността в Швейцария.

Специалистите се обединиха около мнението, че клиниките и лечебните заведения у нас, които предлагат лечение на онкологични заболявания, трябва да бъдат сертифицирани и да спазват единен протокол на лечение.

Това е една от причините като лектор на на конференцията да присъства и проф. Изабела Рубио, бивш председател на Европейското сертифициращо дружество на експертните центрове за лечение на рак на гърдата.Разбира се, технологиите се развиват, лекарствата са повече, терапиите могат да бъдат персонализирани и да дават по-добър резултат. Има разлика в начина на живот на диагностицираните болни, както и в начина, по който те научават за заболяването.

"Преди 10 г. на пациента се съобщаваше набързо диагнозата рак на гърдата, която нерядко звучеше като присъда, и нямаше разяснение какви изследвания и последващо лечение ще се приложат и каква е прогнозата. Днес във водещите клиники разговорът с пациента е обстоен, с разяснения какво ще претърпи в процеса на лечението – лекарствено, хирургично, лъчетерапевтично и др. И този разговор не е еднократен, а се случва регулярно и зависи от динамиката на заболяването", каза д-р Елиз Тазимова, председател на организационния комитет на конференцията и онколог в Клиниката по медицинска онкология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

"Съвременните терапевтични подходи значително промениха прогнозите за тези пациенти. Удължи се значително не само животът им, преживяемостта, но се подобри и качеството им на живот. Имаме пациенти и в ранни, и в късни стадии на рака, с които се срещаме десетки години напред“, допълни още д-р Тазимова.

Събитието е лицензирано от Европейското дружество по медицинска онкология и се организира от Института за изследване лечението на рака на гърдата с председател доц. Желязко Арабаджиев.