Често можем да чуем този съвет: „Ако детето ви избухне, просто го игнорирайте или го изпратете в друга стая. За пауза, таймаут.“ Това често работи много добре при някои деца. При други обаче, ако ги изпратите в съседната стая, разочарованието им само ще се усили. Трета група деца бързо променят поведението си, тичат към майка си: „О, мамо, прости ми, няма да правя това отново, обичам те“ и т.н.

Ако едно дете лесно достига до сълзи и може да премине през този цикъл от гняв до сълзи самичко, то всъщност може да се справи с всичко само. И самостоятелно да достигне до безсмислието и да излезе от стаята си успокоено.

Детето ще се „успокои” и ще промени поведението си поради страх от раздяла, поради силна тревожност да не бъде изоставено. Ако постоянно поставяте децата в таймаут, тогава те в стаите си само мълчаливо се огорчават в себе си. Може дори да ви обещаят: „Мамо, няма да правя това отново“. А на следващия ден ще направят точно същото.

Но когато се ожесточат за родителите става много по-трудно да се справят с тях. Времето на изчакване може да помогне в краткосрочен план, но да навреди в дългосрочен план.

Вместо таймаут

1. Ако майката има нужда от таймаут нека отдели време за себе си. Но преди това уверете детето си, че скоро ще се върнете. Понякога първо трябва възрастните да се справим с емоциите си, за да си възвърнем способността да се интегрираме, да балансираме собствените си чувства. А също и за да се върне усещането за грижа у детето и да не му навредим.

2. Винаги се връщайте при детето си и му кажете, че отношенията ви са наред. Временните прекъсвания предполагат, че детето трябва самостоятелно да обмисли поведението си. Да стигне до извода, че е постъпило грешно и след това първо то да отиде при родителя, за да се помири.

3. Възстановяването и поддържането на връзката с детето винаги е отговорност на възрастния (защото лидерът във връзката им е възрастният).

4. Помогнете на детето си да плаче със сълзи на тъга и безсмисленост. Да го оставиш само в стаята означава да го оставиш само с емоциите си: „оправи се самичко, не ми трябваш такова“. Всъщност родителят трябва да помогне на детето да се справи с емоциите си и да му помогне правилно да ги изрази, назове, балансира. По този начин го научава на „езика на сърцето“.

Какво да правим в момента на детската истерия?

1.Ако се прояви насилие, справете се с него без суетене. (Това не е заради детето, което е агресивно, а по-скоро заради безопасността на другите деца.)

2. Поемете ОТГОВОРНОСТ в тези ситуации:

- Разделете децата.

- Премахнете опасните предмети.

- Позволете на детето да направи това, което е неизбежно (да, ти можеш да крещиш, да вдигаш врява, но няма да има повече бисквитки преди обяд)

- Дайте си почивка. Този, който по-често се нуждае от таймаут, е възрастният. НИЕ трябва да се успокоим.

Най-доброто нещо, което можем да направим в такава ситуация, е да бъдем контрольори. Разделете децата, попречете им да си причиняват щети едно на друго, по някакъв начин разрешите ситуацията. Сега не е моментът да навлизате в подробности.

Фрустрация. Важен пробив за възрастен ще бъде да се научи да вижда разочарованието зад истерията на детето си. Разочарованието винаги е в основата на детската истерия. Трябва да се обучите да виждате това в детето - „разочарованието“.

Какви думи могат най-добре да помогнат в момент на детска истерия?

Само такива: „Нещо се обърка. Нещо не ти се получи. Това не е това, което искаше. Затова толкова много се разстрои." Това НЕ е моментът да му преподавате лекции. Защото истерията не е рационална. Тя идва от по-дълбоко място, тя е разочарование. Това е моментът, в който колкото по-малко казват родителите, толкова по-добре.

Най-ужасните думи, които детето може да чуе в такъв момент от възрастен, са думи като: „Това е, стига толкова! Дойде ми в повече. Това е краят! Връзката ни приключи!“. Така че - по-малко думи - повече действия. Детето има нужда точно от това в момента – вие да контролирате ситуацията. Много често, когато детето крещи, ние започваме да крещим в отговор. А децата ни натискат още по-силно „копчета“ в нас.

В такива моменти имаме нужда от време за дишане. Това не е таймаут, това не е игнориране. Това е начин да направите крачка назад.

Като цяло в самото начало предложението за използването на таймаути се отнася за възрастните. Именно възрастните имат нужда от пауза в случаите на детска истерия.

Източник: ytverdokhlebova.livejournal.com