Тъй като са силно зависими в ранна възраст, новородените неизбежно са изложени на всичко, което се случва. Бебето не възприема случващото се по начина, по който го възприемаме ние, а непрекъснато попива опит, който се натрупва в паметта му. Така генерира или доверие в света, или недоверие и усещането, че е тресчица в океана, играчка в ръцете на обстоятелствата. Ако расте в неблагоприятна среда развива усещане за непредсказуемост на събитията.

Чувството за предвидимост се засилва и вкоренява в бебето чрез адаптирането на майката към нуждите на бебето. Това е много сложен процес, трудно може да се опише словесно. Може да се каже, че приспособяването може да бъде добро или достатъчно добро, ако майката за известно време се посвети изцяло на грижите за детето си. Нито ученето, нито четенето на книги ще ѝ помогнат.

Това изисква специално състояние

Повечето майки го постигат в края на деветте месеца на бременността, когато естествено са съсредоточени върху главното - върху детето, разбирайки как то се чувства. Теоретичните познания не са им били необходими в продължение на милиони години. Майките с радост изпълняват задачата си и са доста успешни. Разбира се, ако могат да се добавят някои теоретични познания към това, което се случва по естествен начин, толкова по-добре. Особено ако майката трябва да защити правото си да прави нещата по свой начин и, разбира се, да - прави грешки.

Доброжелателните помощници, включително лекари и медицински сестри, необходими в случай на злополука или заболяване, не могат да знаят толкова добре, колкото една майка (благодарение на девет месеца „чиракуване“) какви са непосредствените нужди на нейното дете и как да ги посрещне. Тези нужди са изключително разнообразни и не се ограничават до периодичния глад на детето. Абсурдно е да се дават примери, освен за да се уверим, че само поетите биха могли да предадат безграничното им многообразие с думи.

Няколко точки обаче могат да дадат възможност на читателя да си представи нуждите на едно дете в състояние на пълна зависимост.

Първо, това са телесните нужди на бебето

Може би детето трябва да бъде взето или поставено на друга страна, или увито, за да му е по-топло, или обърнато, за да не се изпотява. Може би кожата му изисква по-мек контакт като материя. Или може би детето нещо го боли, например коремчето и трябва да го поносите малко на ръце. Храненето също трябва да бъде включено в списъка на физическите нужди.

Списъкът, разбира се, включва необходимостта от защита от силни влияния: не трябва да има нисколетящи самолети, слънцето не трябва да грее директно в очите на бебето, количката не трябва да се преобръща. Второ, има нужди от много фино естество, които могат да бъдат задоволени само чрез човешки контакт. Може би бебето трябва да влезе в ритъма на дишането на майката или дори да чуе или почувства сърдечния ритъм на възрастния. Или бебето се нуждае от миризмите на майката и бащата. Или от звуци, които показват живи същества, или цветове, или движение.

Детето не трябва да бъде оставяно на произвола на съдбата, когато е още твърде недоразвито и не може да поеме отговорност за собствения си живот.

Тези нужди показват, че малките деца са податливи на чувства като тревожност, които ни е трудно да си представим. Оставени за дълго време (не говорим само за часове, но и за минути) без обичайната човешка среда, те преживяват състояние, което може да се изрази със следните думи:

- разпадане на части;
- безкрайно падане;
- умиране... умиране... умиране;
- загуба на надежда за подновяване на контакта.

Много е важно повечето деца да преминат през ранните етапи на пълна зависимост без изобщо да изпитат подобни преживявания. Те успяват, защото тяхната зависимост е разпозната, основните им нужди са задоволени и майката адаптира живота си към техните нужди. Трябва да се отбележи, че при добра майчина грижа тези ужасни чувства се заменят с положителни емоционални преживявания, които „обобщени“ формират у бебето базисно доверие в хората и света.

Например, вместо „разпадане на парчета“ ще има удоволствие от релаксация и спокойствие в ръцете на майката;

вместо „безкрайно падане“ - радостта да бъдеш вдигнат, приятното вълнение от движението;

"умирането... умирането... умирането" ще се превърне в блаженството да се чувстваш жив;

„загубата на всякаква надежда за подновяване на контакта“ в случай на бавен отговор на зависимостта на детето ще бъде заменена от чувство на увереност, че дори да е оставено само, то не е изоставено и има някой, който се грижи за него.

За повечето деца се грижат „достатъчно добре“

Освен това за тях се грижи един и същ човек, който е постоянно с тях. Когато децата могат с радост да познават и приемат и другите, чиято любов ще им вдъхва увереност това ще бъде допълнителен източник на подкрепа за него. Това се основава на опита му на зависимост, признат от средата - детето придобива способността да отговаря на изискванията, които рано или късно майката и другите хора от неговата среда започват да предявяват към него.

За разлика от това, някои малки деца изпитват провал на околната среда в момент, когато зависимостта им е силна. Това им причинява вреда, която е трудно да се поправи. В най-добрия случай растящото дете – а след това и възрастният – постоянно ще носи заровения спомен за преживяното нещастие и ще изразходва много време и енергия, за да организира живота си така, че никога повече да не изпитва такава болка. В най-лошия случай развитието на детето непрекъснато се нарушава, което води до деформация на неговата личност или отклонения в характера.

Тези симптоми често могат да се възприемат като неподчинение и поквара и детето ще страда много от хора, които вярват, че наказанието и подходящото обучение могат да коригират това, което всъщност е основно разстройство поради незадоволителна среда. Или разстройствата се оказват толкова значителни, че се диагностицира психично заболяване и детето се лекува за отклонения, които е можело да бъдат предотвратени.

Източник: econet.ru. Откъс от книгата на Доналд Уиникот "Малките деца и техните майки"