Роденият през 1994 година в София Димитър Стефанин тръгва на спортни танци, след като майка му го записва в читалище „Бъднина“ малко преди да постъпи в I клас. На 14 години Димитър вече е 4-кратен шампион на България. На 15 години заминава за Болоня, Италия, където завършва една от най-добрите академии в света по латино и стандартни танци. Междувременно се записва като частен ученик в немската гимназия в София и всеки ден се чува по скайп с учителите си. Връща се в България, за да си вземе матурите и дипломата от гимназията. От десетилетие живее в Австрия, но тази пролет бе у нас заради „Денсинг старс”, където танцува с Натали Трифонова.

 -Един от танците в „Денсинг старс” завършихте в скута на майка си. Тя притеснява ли се от светлината на прожекторите? Мислили ли сте къде щяхте да сте днес, ако тя не ви беше записала на танцови тренировки?

-Притесняваше се, защото мама е дисциплиниран и стриктен човек. Но едновременно с това беше горда, че един от танците приключи и с нейно участие. Тя не е изживявала подобно нещо никога и затова много исках да й подаря един такъв финал. Подарих го и на себе си като благодарен син, но и на нея и смятам, че се получи много добре. Аз се развълнувах много, когато седнах в скута й, признавам си. Беше един приятен завършек на танц и за мен, и за нея. Ако не беше майка ми, нямаше да съм постигнал всичко, което имам днес в живота си. Тя винаги е била човекът, който ме е вдъхновявал, подкрепял, давал напътствия и светлина в живота. Не знам какъв щях да съм, ако не съм танцьор. Може би готвач, защото обичам да готвя и така си почивам и успокоявам. Или продавач на цветя. Може би пък щях да се отдам на точните науки, защото в училище физиката ми вървеше много, както и химията. Това бяха любимите ми предмети. Бях добър ученик, завършил съм средно образование с 5.70.

-Казахте, че сте добър готвач. А кое е любимото ви българско ястие?

-Пълнени чушки с ориз. Обожавам и таратор, задължително с чесън.  

-Споделихте след края на „Денсинг старс”, че сте мислили за отказване от предаването. Кое ви мотивира да останете?

-Дисциплината и желанието да не се отказвам. Както и стремежът да покажа на зрителите моето изкуство, което е не само красиво, но и смислено. То е далеч от войната, разрухата, печалбата и финансовата изгода. Танцът показва чистотата на човешките емоции. Пък и много исках да бъда част от „Денсинг старс”, защото смятам, че българските деца имат нужда от такъв вид предавания и повече досег с изкуството, пък и със спорта, за да могат да преценяват кое е важното в живота.

-Уплашихте ли се, когато разбрахте, че ще танцувате с Натали Трифонова, тя е доста известна у нас?

-Не деля хората на известни или неизвестни и не съм се уплашил.  

-Имате богат опит в танцувалните риалити програми от Австрия и Германия. Какво отличава българския „Денсинг старс” от тях?

-Във всяка една страна това шоу е уникално поради културните, географски, дори човешките различия. Смятам, че в България уникалното беше сплотеността на всички участници. Те не бяха просто колеги, а истинско семейство. Бяха отдадени на танца, но не само, затова успяха да изградят една общност. Гледаха в една посока, а не-всеки за себе си. В чужбина не е така, никога не съм имал усещането, че мога 100 процента да разчитам на някого там. Тук беше прекрасно, че можех да разчитам на колегите си и, ако не дай си боже се разболея, знаех че Кристиян Йорданов, когото познавам от 20 години, веднага ще ме замести и ще тренира с Натали. Сприятелих се с участниците в „Денсинг старс”. С много от професионалните танцьори сме заедно от деца, израснали сме по лагери, по състезания. Преживяли сме заедно възходи и спадове. Пък и в България бях до семейството и най-близките си приятели и те ми даваха сила и удовлетворение.  

-Подарихте си почивка в Хърватия след края на шоуто. Пътешественик ли сте? Кое е мястото за отпуск, пленило сърцето ви?

-Да, пътуването ми е страст, защото пътешествията ме обогатяват и твърдо вярвам, че човекът е човек, когато е на път. Обиколил съм доста страни: САЩ, Куба, почти всички в Европа. Миналата година бях в една много интересна страна, която допуска едва 600 чужденци годишно-Туркменистан. Няма интернет, но пък е пълно със сгради в мрамор и злато. Построени са огромни магистрали, по които не се движат почти никакви коли. 96 процента от брутния вътрешен продукт на Туркменистан идва от износ на петрол и газ и страната е много богата. Сега пък предстои отиване в Азия заради нова работа, но не мога да кажа нищо повече по въпроса. Иначе за моята лична почивка, ако трябва да избирам между плаж и планина, ще избера второто. Не съм от хората, които могат просто да лежат на плажа, трябва да обикалям и разглеждам. Затова в Хърватия плавах с каяк, бях и на лодка, за да гледам делфините по залез. Обичам приключенията по време на почивката.

-Вие сте човек с ангажименти месеци напред. Какво ви предстои оттук-нататък?

-Сега съм се съсредоточил върху работата си в Австрия, която остана малко на заден план заради идването ми в България заради „Денсинг старс”. Давам частни уроци, организирам уъркшоп, снимам реклами и правя танцови екскурзии. Те не са популярни в България, но австрийците много ги харесват. Пенсионери или пък просто отпускари отиват за три дни на екскурзия в планината. Там не само  разглеждат забележителности, но и се прави йога и аеробика и се организират уроци по танци. Преподавам основните стъпки, както и хореографии, които аз съм измислил. Вечерите пък има танцова забава. Хората идват не само да се научат да танцуват, но и да си починат. И пенсионерите са почти 50 процента от участващите в подобни екскурзии. Защото те знаят, че колкото повече общуват с други хора, активни са, толкова са по-дълголетни. Август все пак и аз ще почивам, а от 26 август за следващите 9 дни ще преподавам в България танци на деца в летен танцов театър, който се намира на улица „Крум Попов” в столичния квартал „Лозенец”.