Да направиш детето си щастливо и да поставиш живота си на олтара на неговото щастие не е едно и също нещо.

Разбира се, когато родителите искат щастие за децата си, това ги характеризира като добри. Въпросът обаче е – на каква цена? Опитайте се да си представите, че вие ​​сте нечий смисъл в живота. Как ще се почувствате като знаете, че комфортният живот на друг човек зависи от вас, от вашето състояние, вашите действия, вашите мисли? Можем да предположим три сценария за развитие на събитията.

Сценарий първи

Ще станете егоцентрични. Тъй като неговото щастие ще зависи от вашето, то детето просто е длъжно да изпълнява всичките ви капризи, да ви осигурява възможно най-удобното съществуване, дори да е и за негова сметка, да е на цената на своето морално, психологическо и материално благополучие.

Сценарий втори

Ще искате да избягате. В най-добрия случай - в друга държава или град, а като опция - „омъжи се“ или „ожени се“. В най-лошия случай стигате до болести, лудост, алкохол и всякакви опасни състояния.

Сценарий трети

Стоите до този човек, „плюете“ живота си, за да оправдавате очакванията му, да сбъднете мечтите му. С една дума, ставате 100% невротик - винаги недоволни от себе си, от живота си, от другите хора и от целия свят. Така ще се чувствате, ако вие самите сте „смисълът на живота“ на вашите родители и на вашите деца, ако те са вашият смисъл на живота.

Как децата се превръщат в смисъл на живота?

Първо, ако родителите като деца са били смисълът на живота на родителите си. А нагласата, че „най-важното нещо в живота са децата“ ти е набивана години наред с недвусмислени обвинения: „Напуснах страхотна работа заради теб, но можех да направя кариера!“. „Заради теб останах да живея с майка ти“. Показват ти по всякакъв начин, че са готови на всичко за теб.

Второ, ако от детството ви има какво много да се желае. Затова имате идея да превърнете живота на детето си в приказка. Често чуваме от родители, които са потърсили консултация заради нещастния живот на децата си. Искат децата им да избегнат всички трудности, които родителите им са преживели в детството си. Такива родители се стремят да предпазят децата си всъщност от живота. Вместо да ги учат как да живеят.

Трето, когато детето дойде в семейството на „висока цена“. Мама не можеше да забременее дълго време, имаше опасност от спонтанен аборт. Тя е загубила предишното си дете при трудно раждане. А сега - опасност за живота и здравето на детето, особено през първите му месеци. В този случай детето става супер ценно и понякога се правят супер глупости спрямо него.

Децата, които са се превърнали в смисъл на живота на родителите си, често се чувстват виновни, страхуват се да не направят грешка и поради това спират да правят, каквото и да било. В резултат на това се засилва чувството им за вина - те се страхуват, че няма да оправдаят нечии очаквания (не само на родителите си, но и на шефове, съпрузи, съпруги, деца, приятели и дори - непознати).

Често по време на консултации такива „смислени деца“ казват: „Не оправдах очакванията на родителите си“. Но не могат да кажат какво точно очакват техните родители от тях. Това ги кара да страдат още повече. Трудно е да оправдаеш това, което не знаеш, трудно е да бъдеш щастлив по чужд модел и подобие.

Една клиентка отива на консултация с психолог по настояване на родителите си. Те решават, че с детето на 20 години „не всичко е наред“, тя е много безпомощна и се страхува от всичко. Но в същото време вярва, че са я отгледали добре, направили са всичко и дори повече за нея, но тя се е превърнала в „морално чудовище“ (това са думи на родителите ѝ). По време на разговор с момичето обаче се чува шокиращата фраза: "Ако мама и татко умрат, ще се отровя. Освен тях никой не се нуждае от мен. Какво да правя без тях? Как да живея?“ Оттук и логичният въпрос: — на кой трябва да му дойде акъла – на родителите или на дъщерята? За съжаление е много трудно е за родителите да приемат, че щастието на децата им зависи от щастието на родителите, а не обратното.

Децата искат да виждат родителите си щастливи - това е тяхната гаранция за безопасност. Ако родителите им са щастливи да ходят на работа и щастливи да се прибират вечер, ако родителите знаят как да се справят с ритниците от живота, децата им ще бъдат същите. Децата са нашето огледало.

Какво не е наред с вас, ако детето ви е нещастно?

Психиката на детето се формира от вашето състояние на ума, от начина на мислене, от поведенческите стереотипи и отношението ви към другите хора. Ако сте тревожни, не очаквайте спокойствие от детето си. Ако сте агресивни и детето ви няма да бъде любезно. Вашето поведение се възприема от детето много по-добре от вашите разсъждения за добро/лошо, правилно/грешно. Когато детето вижда щастлива и спокойна майка си, то става щастливо и спокойно. Когато едно дете е „главното” в живота на родителите си, тревожността му нараства и то няма чувство за сигурност. Рушат се всички закони на йерархията.

Представете си, че вашият шеф на работа ви е казал, че от днес вие сте главните. Разбира се, в началото може да хвърчите. Но след няколко дни ще бъдете объркани и уплашени. Ще се сблъскате с въпроси, които никога преди не са възниквали в живота ви и няма да знаете какво да правите.

Това се случва и с децата. Ако наистина обичате децата си или искате да спрете да бъдете смисъл на живота за вашите родители или партньори, погрижете се за щастливия си живот, станете интересни за себе си. Само в този случай ще бъдете радостни и добри, ще искате да живеете по този начин.

Всъщност е трудно родителите да се откажат от нагласата „децата са смисълът на живота ми“. Затова опитайте да направите следното упражнение: Отговорете честно на въпроса: „Защо трябва да превърнете децата в смисъл на живота си?“ Уверете се, че няма отговори, които започват с думите „защото...“ Започнете с думите „за да...“ или „тогава, за да...“ Не се спирайте на един отговор, намерете поне 5- 7.

Ето примерни отговори, но вие, разбира се, ще имате свои собствени.

-„За да се ​​чувствам като добра майка.“
-„За да не мисля за връзката си със съпруга ми.“
-„Да докажа на майка си, че съм добра майка, за разлика от нея.“
-"За да не се грижа за себе си и живота си, не знам какво искам."
-„За да изглеждам добре в очите на другите“ .

Съответно за всеки такъв отговор намерете още 3 отговора: „Как по различен начин може да се задоволи това желание.“

В първия случай можете да почувствате, че сте „добра майка“, ако наистина го искате - гледайте анимационни филми с детето си и други подобни занимания заедно! Всички останали четири точки са причина за консултация с психолог. И ще трябва да се съгласите, че сте възложили на детето си „смисъла на живота си“, за да НЕ решавате своите проблеми.

Неприятно разкритие, разбира се, но е честно! Ако признаете това пред себе си, тогава можете да промените всичко и да направите детето си истински щастливо! Вие сте прекрасен родител! И ще успеете!

Източник: b17.ru