В последните години станахме свидетели на сериозна трансформация в социалните и културните норми. Мъже се женят за мъже, жени – за жени. Трансджендър жени се съревновават с биологични жени в конкурси за красота. Мъже с бради обуват токчета и се кълчат с рокли. Дори учат жените на гримьорски трикове и на какво ли още не из социалните мрежи. Тази полова (р)еволюция или по-скоро деволюция, на ролите продължава да изненадва, да ражда разгорощени спорове, да разделя общественото мнение на два полюса, за да достигне до кулминацията си с появата на транссексуални атлети на ринга срещу жени.

46 секунди. Толкова бяха необходими, за да приключи своя мач боксьорката Анджела Карини на Олимпиадата в Париж, обляна в сълзи и болка (разбирай физическа и емоционална) заради безумното решение на МОК да допусне Имане Келиф – спортист, самооперделящ себе си като жена, но дефакто – биологичен мъж, да се бие с жена.

Въпреки че не устояха тестовете за полова еднаквост, алжирката Имане Хелиф и тайванката Ю-Тин Лин с лекота бяха допуснати до Игрите в Париж?! Решение на МОК, което мнозина все още не могат да си обяснят.

Въпросът за включването на транссексуални атлети в състезанията на Олимпийските игри в Париж разпали буря от емоции и дебати не само сред спортната общност, но и сред обществото като цяло. Допускането на Лин Ю-Тинг от Тайван и Имане Хелиф от Алжир – уж две боксьорки, чиито тестове обаче доказаха наличието на X и Y хромозоми, предизвика вълна от възмущение и коментари за справедливостта и безопасността в спорта.

Неоспоримо е физическото превъзходство на мъжа пред жената. Независимо от това тези атлет(к)и са там, за да се бият с жени. Нито те печелят от целия този цирк, нито който и да било друг. Къде е равнопоставеността на състезанията тук, в които тези спортисти са принудени да участват като лабораторни мишки? Как е възможно Международният олимпийски комитет (МОК) да позволи подобно нещо? Как този комитет гарантира безопасността на жените, когато най-безпардонно ги изправя срещу физически по-силни опоненти?

Тези въпроси изискват незабавни отговори и ясна позиция от страна на МОК. Спортът трябва да бъде арена на справедливост и равни възможности – принципи, които в този случай са тотално заличени. Спортните състезания трябва да бъдат място, където атлетите се конкурират на равни начала, а не място, където една група е поставена в очевидно неравностойно положение.

А на онези господа, които присмехулно чешат езици в социалните мрежи, че, видите ли, това било феминизмът и че точно това искали жените – с горчивина на душата си от подобни културно осакатени изявления, ще отговоря – това е гавра с достойнството на спортистите, подигравка с труда и безмерните усилия, които тези жени са положили по пътя към върха. Да бъдат поставени в ситуация, където трябва да се състезават срещу опоненти с физически предимства, е не само несправедливо, но и унизително.

Друг въпрос обаче предизвиква повече тревога. Защо все още няма реакция от страна на участничките? Защо продължават да излизат и да се изправят срещу физически превъзхождащи ги противници? Единствено ирландската боксьорка Кели Харингтън – златна медалистка от Олимпийските игри в Токио през 2021 г., изрази своята позиция категорично и ясно. Тя обяви, че ще бойкотира Олимпиадата в Париж през 2024 г., ако трябва да се състезава срещу биологични мъже. Защо останалите мълчат? Защо все още няма съпротива от страна на другите участнички, остава мистерия.

Това решение на МОК е недопустимо и позорно. То подкопава самите основи на олимпийския дух, който се гради върху равенството, уважението и честната игра. Спортът трябва да бъде място, където атлетите да показват плодовете на своите талант и упорита работа, а не място, където биологични различия да поставят едни атлети в неравностойно и неловко положение, а други да стават обект на смях и подигравки.

Ето защо обществото по света трябва да се събуди и да надигне глас за незабавни действия и ясни правила, които да гарантират справедливост и равнопоставеност за всички участници. МОК трябва да се изправи срещу този проблем с решителност и да защити седемте златни принципа, върху които се основават Олимпийските игри – УВАЖЕНИЕ, РАВЕНСТВО, ДРУЖБА, КУРАЖ, ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТ, ОТЛИЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ, ВДЪХНОВЕНИЕ.

В противен случай съществува заплахата доверието на милиони атлети и фенове по света, които вярват в чистотата и справедливостта на спорта, да бъде сринато завинаги.

Що се отнася до феминизма, нека да припомним, че в основата си той се бори за премахване на всички форми на дискриминация и неравноправие, които засягат жените. Но феминизъм означава и уважение към достойнството и правата на всеки човек, независимо от пола му. Това включва:

1. Равенство пред закона. Феминизмът се бори за правото на жените да имат същите правни възможности и защита като мъжете.

2. Равен достъп до образование и работа. Феминизмът се стреми към създаване на условия, при които жените и мъжете имат равни възможности за образование и професионално развитие.

3. Борба срещу насилието над жени. Феминизмът работи за премахване на всички форми на насилие и злоупотреба, насочени към жените.

4. Икономическа независимост. Феминизмът подкрепя правото на жените за равен достъп до икономически ресурси и възможности за финансово независимо съществуване.

5. Социална справедливост. Феминизмът се стреми към създаване на общество, в което жените и мъжете имат равни възможности за участие и принос във всички аспекти на обществения живот.

Но да се изправи мъж срещу жена на ринга под прикритието на феминизъм е изопачаване на истинската същност на това движение! Феминизмът не означава да се пренебрегват биологичните и физическите различия между половете, когато това може да доведе до несправедливост и опасност. Истинското равенство и уважение включват разбирането и зачитането на тези различия, за да се гарантира, че всички участници в спорта и в живота имат равни и справедливи шансове за успех и безопасност.

Всъщност феноменът, който се случва в момента на Олимпийските игри в Париж, поставя под въпрос самите устои на справедливостта и равнопоставеността в спорта. Когато виждаме мъже, които се идентифицират като жени, да се състезават срещу биологични жени, не може да не се запитаме дали не сме преминали границата на разума.

Откога стана нормално да приемаме, че мъжете могат да се превръщат в жени, без да се съобразяваме с биологичните реалности? Докато идеята за равенство и приемане е изключително важна, не трябва да забравяме, че съществуват обективни физически различия, които не могат и не трябва да бъдат игнорирани. Физическите различия между мъжете и жените са неоспорими – мъжете имат по-голяма мускулна маса и физическа сила. Тези различия не изчезват просто защото някой е решил да промени своя пол.

НОВИНИ

Автор Теодор Муховски

Историята на Имане Хелиф: Биологично мъжката боксьорка, която светът намрази за 46 секунди

Автор Теодор Муховски

Крайно време е за сериозен и обективен дебат по тези въпроси. Трябва да разграничим личните права и свободи от необходимостта да запазим справедливостта и безопасността в спорта. В противен случай рискуваме да създадем среда, в която жените биват за пореден път поставени в неравностойно положение, а усилията им – омаловажени и хвърлени на вятъра.

Но най-страшното е, че със заличаването на тези граници, с мълчанието и бездействието си, ние не просто участваме в компрометирането на спортния дух – ние подлагаме на риск живота и здравето на тези жени. Стига вече! Време е да се изправим и да кажем ясно – справедливостта, безопасността и уважението към жените не са просто опции. Те са задължителни. Нека не предаваме спорта, нека не поругаваме великолепието и достойнството на нежния пол. Не можем да си позволим да затваряме очите си пред тази несправедливост!