%26format%3Dwebp&w=3840&q=75)
Вероятно ви се е случвало понякога след дългия работен ден, изпълнен с умствено напрежение, да се приберете у дом с усещането, че сте безкрайно изтощени и нямате сила за нищо повече. Учените може би са намерили обяснение за това.
Ново обширно изследване разкрива, че усилената мисловна дейност често води до чувство на силна неудовлетвореност, стрес и дори физическа болка.
Според холандските изследователи, които ръководят проучването, работодателите трябва да полагат повече усилия за "възнаграждаване и подкрепа" на служителите, натоварени с трудни задачи.
"Европейските работници са по-склонни към дискомфорт в сравнение с тези от азиатските страни и наистина не обичат умствените усилия", допълват те.
)
"Колкото по-голямо е усилието, толкова по-голямо е неприятното усещане. Когато от хората се изисква да положат значителни умствени усилия, трябва да се уверите, че ги подкрепяте или възнаграждавате за усилията им", казва д-р Ерик Бийлевелд от университета Радбуд в Нидерландия, ръководител на изследването.
Проучването, публикувано в списание Psychological Bulletin, включвало мета-анализ на 170 изследвания, проведени между 2019 и 2020 г. и обхващащи 4670 участници. Целта била да се установи как хората обикновено реагират на умствените усилия, дали те са свързани с неприятни чувства и дали тези чувства зависят от типа задача.
В проучването участватли служители от здравеопазването, военни служители, аматьори спортисти и студенти от 29 държави.
Анализът обхванал над 350 когнитивни задачи, като например изучаване на нова технология, ориентиране в непозната среда, тренировки за замах в голф и игра във виртуална реалност.
)
Във всички анализирани проучвания участниците съобщават за нивото на положените усилия и за степента на неприятни чувства като неудовлетвореност, раздразнение, стрес или досада.
"Мениджърите често насърчават служителите, а учителите - учениците, да полагат умствени усилия. На пръв поглед това изглежда добре - служителите и учениците често избират дейности, които са свързани с умствени предизвикателства. Въпреки че това може да ви накара да заключите, че служителите и студентите обичат да мислят усилено, резултатите показват, че като цяло повечето хора наистина не обичат умствените усилия", заявява д-р Бийлевелд.
Колкото по-голямо е усилието, толкова по-голямо е неудоволствието, което хората изпитват."Важно е професионалистите, като например инженерите и преподавателите, да имат това предвид, когато проектират задачи, инструменти, интерфейси, приложения, материали или инструкции", добавя той.
Връзката между умственото усилие и неприятните усещания е по-слабо изразена в проучвания, проведени в азиатски страни, в сравнение с тези в Европа или Северна Америка.
Д-р Бийлевелд предполага, че това е свързано с различията в учебната подготовка. Учениците в азиатските страни прекарват повече време в училищни занимания и следователно са свикнали с по-високи нива на умствено натоварване още от ранна възраст, смята той.
"Въпреки че някои задачи са психически трудни, хората продължават да се занимават с тях доброволно и работодателите трябва да вземат това предвид", допълва д-р Бийлевелд.
"Например, защо милиони хора играят шах? Хората могат да научат, че полагането на умствени усилия в някои специфични дейности може да доведе до възнаграждение. Ако ползите от шаха са по-големи от разходите, хората могат да изберат да играят шах и дори сами да заявят, че харесват шаха. И все пак, когато хората избират да извършват дейности, изискващи умствени усилия, това не трябва да се приема като признак, че те се наслаждават на умствените усилия сами по себе си. Може би хората избират дейности, изискващи умствени усилия, въпреки усилията, а не заради тях", заключава текспертът.
)
&w=3840&q=75)
