Днес имаме удоволствието да си поговорим с Ралица Ангелова - очарователната усмивка, елегантно присъствие и красив глас на "Тоника СВ". Легендарната вокална група, която вдигна високо летвата на българската популярна музика преди цели четири десетилетия и продължава да ни омагьосва от сцената. Без компромиси и с все такава лекота. За началото на "Тоника СВ", истината зад бляскавия сценичен живот и следващия голям концерт, ето какво сподели Ралица специално за читателите на Woman.bg:
- Здравейте, Ралица, къде Ви намираме в разгара на лятото?
- Здравейте читатели и почитатели на Woman.bg. Противно на всичките ми планове за свободно и безгрижно лятно време, се оказа, че лятото ми е изпълнено с творчески задачи. Подготвяме голям концерт, а това никак не е лесно. Моля да не се смеете на този израз, но той е много точен. Така, че в София съм. И си открадвам по някой ден тип "лято". Обичам да пътувам до места, където има спокойствие и чист въздух.
- Как ви посрещна публиката 45 години след старта на Тоника, намирате ли хората пред сцената променени през последните години?
- След 45 години! Още не са минали! В началото не беше лесно. Явихме се на конкурс - сега го наричат "кастинг". Конкуренцията беше голяма. Избраха ни. Започнахме да репетираме всеки ден. По 8 часа! Носехме си за обяд по нещо, за да не губим време. Какви времена! Открихме трудното умение и прекрасното усещане да пеем заедно с други хора и да звучи главозамайващо. По-късно и публиката оцени хубавите песни и неповторимото ни звучене. И 45 (почти) години е все така. И нека не излиза, че се хваля, но хиляди хора са ми казвали тези неща през годините. На мен винаги ми е малко странно когато ми говорят така. А аз осъзнах въздействието на нашите песни истински чак след време. И тогава,и сега на всеки концерт виждам срещу мен грейнали лица и блестящи очи. На всякаква възраст - от малки деца до много, много пораснали хора.
- По време на едно от последните ми интервюта с ваш колега той ми разказа колко много работа стои зад един най-обикновен, лек , неангажиращ концерт. Какво остава скрито от очите на феновете когато вие се готвите за сцена?
- Да, професията певец е много сложна. За околните тя е мноооого лесна. Пееш, какво толкова! Както казват - ама какво работиш?...Няма да изброявам с точност какво е нужно за подготовката за един концерт - списъкът е много дълъг и едва ли, изложен детайлно, представлява интерес за читателите. Реализацията на песните и детайлите по външния вид/в превод "стайлинга"/ е наш ангажимент. И аранжиментите, и звукозаписът и какво ли още не, са наш финансов ангажимент.
Питате ме какво не виждат феновете? Реализацията само на една песен е много дълъг процес. Сега е модерно да се казва "много се забавлявахме". Забавлението идва тогава, когато си създал хит, а не песен. Дотогава е труд и отличен вкус.
Също така никой не разбира дали сме тъжни или весели, имаме ли проблеми, боли ли ни нещо. Когато сме на сцената пред публиката всичко изчезва.
За професията певец трябва талант. Но това не е всичко! Изисква се да имаш подходящ характер и правилно мислене относно "професията певец". А дали си бил прав относно действията си, се разбира постфактум.
- Какво подготвяте за големия концерт в Античния театър сега на 8 септември?
- Да, на 8 септември ни предстои голям концерт в Античния театър в Пловдив. С голямо нетърпение го очаквам, защото това е едно необикновено място, с древен загадъчен дух. Много пъти сме пели там. А и вълнението, че ще се събере пловдивска публика, която винаги ни е посрещала с горещи аплодисменти, ни задължава много. Разбира се, ще изпеем най-големите си хитове. Публиката винаги очаква това от Тоника СВ. Но имаме и нови песни, по музика и текст на Стефан Диомов. А той, верен на себе си, ги е написал супер мелодични и вълнуващи! Елате на 08.09 в Античния театър на вечният град Пловдив да изпеем заедно песните, които и вие, и ние обичаме.
- Какво ви носи усещането да се събудите в малък град в България, да излезете да изпиете по едно кафе в центъра и да видите ваш плакат? Какви спомени ви навява? Преди години сякаш имаше повече концертна дейност, културата достигаше и до малките населени места...
- Какво е да се видя ли? Не знам, носи ми най-различни усещания, сложно е за обяснение. Понякога ми носи радост и удовлетворение, друг път намирам разни недостатъци. Споделяла съм с други хора, но виждам, че всеки си има своя гледна точка, т.е. това, което не харесвам, харесва на другите и т.н. Сложно е! А по отношение на преподавателската ми дейност мога да кажа, че бих се радвала, ако мога да науча млади хора на много неща от моя 45/почти/годишен творчески опит. На времето и мен ме научиха подходящите хора, на които съм безкрайно благодарна. Те ме научиха на неща, които са основни принципи в пеенето. С Тоника СВ се научихме как да се държим на сцена, как да уважаваме сцената! И други, и други и други неща! Както казах, иска се талант, търпение, обучение, правилно мислене и отличен вкус. "Бързай бавно", според популярният латински израз е най-правилният път.
- Сега, освен на сцената, можем да Ви видим и в ролята на преподавател по музика. Разкажете ни малко повече за тази Ваша страст? Знаем, че идвате от музикално семейство.
- По отношение на преподавателската ми дейност мога да кажа, че бих се радвала, ако мога да науча млади хора на много неща от моя 45/почти/годишен творчески опит. На времето и мен ме научиха подходящите хора, на които съм безкрайно благодарна. Те ме научиха на неща, които са основни принципи в пеенето. С Тоника СВ се научихме как да се държим на сцена, как да уважаваме сцената! И други, и други и други неща! Както казах, иска се талант, търпение, обучение, правилно мислене и отличен вкус. "Бързай бавно", според популярният латински израз е най-правилният път.
- И сега, ако позволите, искам малко да сменя темата - понеже в Woman.bg обичаме да разказваме истинските истории на истинските жени - не мога да не Ви попитам какво Ви донесе късното майчинство? Ставате майка на една по-зряла възраст, това трудно ли е, подкрепяте ли момичетата, които отлагат раждането за след кариерата?
- Да, аз късно станах майка. Според биологичните закони! Но според съвременните закони на начина ни на живот - навреме. При мен това стана случайно. Не съм отлагала майчинството заради кариерата. Просто така ми се случи! Но искам да задам един въпрос: кое е по-важно - кариерата или децата? И двете, според мен, като децата са най-важното. А без кариера трудно ще ги отглеждаме. За мен това е огромен парадокс: раждането на децата е върхът в живота на жената, тя дарява нов живот на този свят! И изведнъж, всичките ние сме си изградили един свят, в който появата на децата зависят от кариерата! Според мен при изграждането на кариера жената трябва да бъде подкрепяна и насърчавана да има деца, както от работодателите, така и от държавата. А късното майчинство си е вероятно като ранното. Е, може би забелязвах много повече неща, отколкото когато бях на 20 и ги възприемах по-зряло. А дали е така? Не знаем! Едно знам: майчинството е неповторимо, велико, прекрасно!