Родителството е сложен, многостранен процес, който изисква максимално внимание и чувствителност от страна на родителие. Безспорно мечтата на всеки родител е децата му да бъдат щастливи и успешни. Затова и повечето майки и бащи постоянно кръжат като орли над наследниците си, за да ги защитят от заплахи и неприятности. Въпреки това, прекомерната предпазливост и загриженост може значително да повлияе на по-нататъшното развитие на детето.

В днешното време, изпълнено с различни влияния и норми, родителите трябва да умеят да поставят разумни граници. Валентина Красникова - майка на 17 деца, общественик, автор на учебници и книги, основател на училището MegaMama, специалист по женска психология, споделя за три забрани, които могат да повлияят негативно на живота на детето.

Забрана за самонараняване

Не е рядкост, докато сме на детската площадка, да чуем изрази като: “Не бягай бързо, ще се нараниш!”, “Не се качвай високо, ще паднеш!”, “Отдалечи се от люлката, ще се удариш!”, “Не пипай пясъка, той е мръсен!“. Звучи ви познато, нали?

На детската площадка детето може да получи нова доза впечатления и знания. Въпреки това родителите често се страхуват и се опитват да предпазят децата си от всякакви физически наранявания. Пълният контрол обаче води до риска детето да не формира причинно-следствени връзки, а също така да започне да живее в свят, пълен с „опасности“. В резултат на това то губи самочувствие и усещане за сигурност.

Подобни забрани напълно могат да лишават подрастващото човече от собствен житейски опит, който ще му помогне да избегне грешки и наранявания в бъдеще.

Това, разбира се, не означава, че трябва да си затваряте очите и да не се намесвате, когато детето наистина се излага на опасност. Важно е да не ограничавате физическата му активност и да се намесвате само когато има реална заплаха за живота и здравето. Ролята на родителите в случая е да обяснят и установят ясни правила. Например да не тича към пътя или да не плува в басейна без надзор на възрастен и т.н.

Забрана за допускане на грешки

Една от най-честите форми на контрол, която кара детето да се страхува от провал, е забраната за грешки. В днешно време изискванията към децата са много високи, родителите очакват от тях изключителни постижения в училище, творчество и спорт. В същото време те демонстрират разочарование, ако възникне неуспех и се стремят да дадат изчерпателни инструкции за действие.

Детето от своя страна, поставено в такава ситуация, придобива страх от грешки и губи възможността да научи собствените си уроци от неуспехите. Страхът от допускане на грешки парализира инициативата в него и блокира творческото мислене.

Важно е да осъзнаете, че грешките са също толкова важна част от учебния процес, колкото и успехите! Само чрез натрупване на собствен опит детето съвсем естествено ще може да осъзнае какви изводи трябва да се направят от грешките му. Трябва да позволите на децата да правят грешки, така че те да растат по-уверени и готови за трудни житейски ситуации.

Забрана за обжалване

Една възпитателна система се счита за здрава, когато родителският авторитет не се поставя под съмнение от детето. От една определена възраст, от около 10-12 години, когато родителите забранят нещо на едно дете, то има право да изрази своето мнение и да обжалва. То може да се обърне към родителя си с молба да обясни защо иска да отиде на дискотека например.

Тийнейджърът може да обоснове позицията си и да покани мама и татко да преразгледат решението си. Но окончателната присъда трябва да бъде единствено на родителите.

Децата имат нужда гласът им да бъде чут. Забраната за изразяване на този глас, поражда желанието за конфликт и бунт. Потискането на личното мнение на децата, на собствените им чувства, създава у тях чувство за неувереност пред заобикалящия го свят, както и усещането за невъзможност да защитят интересите си в бъдеще. Забраната за обжалване лишава детето от избор и му пречи да се развива като независим, отговорен възрастен.

Последствията от постоянните строги забрани могат да се проявят по различни начини, но нито един от вариантите не предвижда формирането на хармонична личност.

Вариант 1. Детето ще се подчинява стриктно, но дори като възрастен ще очаква, че всичко ще бъде решено вместо него и ще му бъде казано как да го направи правилно.

Вариант 2. Детето ще се научи да избягва, да "прикрива следите" и да не реагира на наистина важни забрани, което ще го направи неконтролируемо и уязвимо.

Вариант 3. Детето ще се съгласява със забраните, докато живее с родителите си или учи в училище, т.е. докато не се променят условията, при които родителите могат да го контролират. След като получи свобода, то може да си отиде "надалече", опитвайки се да компенсира по този начин всичките си отнети преди това от родителите му права.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Антония Михайлова

Не причинявайте това на детето си: 6 наказания, които разбиват детската психика

Автор Антония Михайлова

Ограниченията при отглеждането на дете са необходими, но трябва да се разбере, че забраните не трябва да бъдат използвани като сплашване. Те трябва да бъдат обосновани, а последствията от неспазването им трябва да бъдат логични и разбираеми в очите на детето.

Важно е родителите да се научат да разграничават забраните, които допринасят за здравословното развитие и сравнително безопасното изследване на света около тях, от тези, които, напротив, засягат детето, правят го неволево, неинициативно или напротив, недоверчиво и хитро.

Разумните ограничения позволяват на децата да се чувстват сигурни, да научат социалните норми и с времето да станат независими, самоуверени, креативни личности, готови за предизвикателствата на живота на възрастните.