Джокович не отказа на Григор Димитров, Джокович не отказа на българските деца, Джокович не отказа на България. Но пък ние му отказахме. Отказахме да приемем, че по света живеят хора с различни предпочитания от нашите, отказахме да разберем разликата между "отстояване на принципите си" и простичкото уважение към велик спортист. И дори да не говорехме за Новак, идеята за взаимното уважение не трябва да изстива. Напротив.

Тази сутрин дочух следното: "Абе, диджеят отказал на Джокович да му пусне любимата песен и той хванал микрофона сам да си я пее". И признавам, че не бях шокирана от тази новина. Неведнъж е пял "Луда по тебе" насам и натам. Но в хода на деня фейсбук буквално се наводни с публикации "за" и "против" постъпката на нашия диджей. После разбрах, че този диджей всъщност е Мартен - добре познат в музикалните среди, водещ в "Гласът на България" и музикален редактор. Обещал "усмихнати" фънкарии, човекът си е подбрал сетлист, нормално. Окей, казах си, обаче когато гледаш ситуацията на видео, се чудиш къде по-точно да се скриеш от срам. Заради принципите, отстоявани с поклащане на глава, почесване по брадата и широка усмивка. Докато Джокович ти се моли на "брате", изпотен след 2-часова благотворителна игра, до Григор, чиято фондация те е поканила. А ти дори не му казваш и дума, просто се обръщаш и се надяваш тоя неловък момент да спре. Всъщност, гледайте:

Да си поговорим за принципите и срещу какво всъщност се бори Мартен. В България обичаме да казваме "който плаща, той поръчва музиката" и музикантите често настръхват от това. Разбираемо. Никой не е учил по призванието си години наред, не е давал луди пари, време и старание за уроци по солфеж, не е преодолявал себе си, за да заблести въпреки сценичната треска и не е работил върху своята индивидуалност, за да му каже накрая някой "дай нещо за душата" и да го обезличава с поръчки на песни на не особено извисено музикално ниво. Не е приятно да твориш срещу хора, на които не им пука кой си, стига да си чуят любимото парче. В случая мнозина наричат избора на Джокович "мазна чалгия".

Когато обаче успееш да преодолееш много неща и стигнеш до ниво публиката, колкото и голяма да е тя, да те свързва с определен стил музика, тогава може да се каже, че си щастлив. И когато е ясно, че щом ти се изявяваш на дадено събитие, се знае, че ще пускаш само парчета, които са според стила, в който си. Защото особено тук, в България, когато пускаш "фънкарии", това не е особено лесно. И всеки, който се опитва да ти каже, че трябва да пуснеш нещо различно от твоите виждания, може спокойно да си гледа работата. Мартен се бори срещу халтурите и вижданията, че музикантите са жив джубокс и е добре да бъде разбран. Тук обаче има едно голямо НО.

Новак Джокович е спортист от световна величина, не мисля че има нужда да казваме повече. Имаме късмета той да пристигне на крака в София, да изиграе приятелски мач с Григор и изобщо да направи шоуто, за което билетите се разпродадоха в рамките на 8 минути. И нека да спрем да намесваме темата за отношението му към ваксините и музикалния му вкус. Защото успехите му в спорта нямат нищо общо, както и постъпката му да дойде и да се раздаде в името на приятелството си с Григор, в името на децата, бъдещи тенисисти. Тук се прокрадва думата "уважение" и е адски хубаво, когато то е двупосочно. Взаимно.

В никакъв случай това не означава в залата да зазвучи песента "Луда по тебе", пусната през телефона от Youtube, защото Джокович си я е поискал. Съвсем не. Но пък дали нямаше да е готино тя да се прокрадне в сетлиста, като закачка, фино. Премислено предварително, защото знаеш кой е пред теб, че пускаш в чест на прителския мач между Григор и Новак, който е известен със слабостта си към това парче. Ей така, като намигване, без да се излиза от стила. Не и грубо. Просто в знак на уважение към спортиста, когото не си пиеш кафето всеки ден и не виждаш на всяко участие. Но пък можеш да го усмихнеш. И не, нямаше да е профанско, щеше да е просто...готино, брате.