Летище Паро в Бутан се счита за едно от най-опасните. Това въздушно пристанище, изгубено в хималайските планини, се счита за едно от най-трудните летища за кацане и излитане и се намира на надморска височина от почти три хиляди метра.

Полети до Паро са възможни само през светлата част на деня и само при определени метеорологични условия. Въпреки това 30 хиляди безстрашни пътници летят до Паро всяка година.

"Паро е труден, но не и опасен. Предизвикателство е за уменията на пилота, но не е опасно, защото ако беше опасно, нямаше да летя“, казва капитан Чими Дорджи, който от 25 години работи в националната държавна авиокомпания на Бутан Druk Air (известна още като Royal Bhutan Airlines).

Комбинация от географски фактори прави Паро - както и голяма част от Бутан - визуално зашеметяващ. Те също така превръщат полетите до и от Паро във високо специализирано умение.

Те трябва да извършат кацането ръчно, без радар. Както казва Дорджи, от решаващо значение е пилотите да познават пейзажа около летището - ако го объркат, дори с частица от сантиметъра, може да се приземят върху нечия къща, пише "Вести".

До 2011 г. тук е летяла само една авиокомпания. Днес в света има само 12 пилота, които са преминали специално обучение за работа с това конкретно летище. Една трета от тези пилоти са гърци, които обучават и останалите. Това се дължи на факта, че самата Гърция има голям брой сложни островни летища, а пилотите имат съответните умения и опит.

Всеки, който е летял до Паро - от Ню Делхи, Банкок, Катманду или от октомври 2024 г. - от Ханой - най-вероятно е трябвало да се събуди много рано за полета си. Това е така, защото служителите на летището предпочитат всички самолети да кацат преди обяд за оптимална безопасност поради силния вятър.

„Опитваме се да избягваме операции след обяд, защото тогава се получават много термични (ветрове), температурите се повишават, дъждовете още не са дошли. Така че земята е изсъхнала и се получават всички тези капки нагоре и се получават всички тези анабатични/катабатични ветрове в долината в следобедните часове. Сутрините са много по-спокойни“, казва Дорджи.