Звучи увертюрата на Чайковски "1812 година". И на този музикален фон тренира бъдещата звезда в тениса. Докато е на корта, детето Новак слуша Йохан Себастиан Бах, Волфганг Амадеус Моцарт, Лудвиг ван Бетовен.

Тези упражнения за визуализация имат за цел да разширят хоризонтите на младия играч и са му зададени от неговия наставник - легендарната сръбска тенис треньорка Йелена Генчич. Още щом вижда 6-годишния Новак Джокович, тя е категорична: "Това е най-големият талант, който съм виждала след Моника Селеш".

Покойната вече Генчич не бърка в преценката си, като именно тя дава най-важните първи уроци на един от най-добрите в тениса днес.

Ноле е не само добър на корта, но и добър човек, който държи на своите ценности. Музикалният му вкус, както стана ясно през последните дни, е изключително богат и той може да оцени разнообразието в това изкуство, пише "24 часа".

Още преди няколко години Марк Кук - доктор на науките, в свой любителски анализ като ценител както на тениса, така и на музиката, намира три връзки между музикалната теория и феноменалните изпълнения с ракетата на Новак Джокович.

На първо място е теорията за контрапункта, която се отнася до взаимодействието между музикални ноти. В най-простата си форма контрапунктът означава просто "точка срещу точка", или в музикален смисъл "нота срещу нота". Все едно слушате пианист, свирещ както с дясната, така и с лявата ръка. Когато дясната ръка започне да свири, лявата ръка възпроизвежда същата мелодия, но с различна, макар и хармонично свързана, тоналност. Красотата на контрапункта личи най-вече в композициите на Бах.

При Джокович контрапунктът е подобен на начина, по който той реагира на движенията и ударите на опонента си. Той умело нагажда играта си към стила на опонента. Ако неговият конкурент обича да играе на задната линия, Ноле ще смеси повече дропшотове. Ако другият играч обаче иска да се доближи до мрежата, сърбинът ще удължи корта и ще търси силови удари към откритите зони. Всичко е много подобно на контрапункта.

Втората точка е импровизацията. Джокович показва ниво на импровизация, което би накарало повечето тенисисти да се чувстват неудобно. Така както един музикант взема конкретно парче и добавя своя собствена интерпретация.

Трета е синкопацията, която се отнася до специфичен тип ритъм, при който музикантът леко променя ритъма, за да осигури допълнителна гънка на композицията. По подобен начин Ноле нарушава нормалните модели с известните си дропшотове.

Джокович е признавал, че обича да слуша класическа музика за успокояване и релаксация. Тази своя любов е предал и нащеря си Тара, която в която свири на цигулка.