Твърдението, че солта е по-скъпа от златото, има своето историческо, икономическо и дори културно обяснение.

Солта, или натриевият хлорид, е била използвана още от древността не само като подправка, но и за запазване на храната. В Римската империя, например, подправката е била толкова ценна, че войниците са получавали заплата си в сол. Оттам идва и произходът на термина "заплата“ (от латинската дума "salarium“). Древните китайци също са търгували със сол и са я използвали за облагане на данъци.

През различни периоди от историята солта е била толкова ценна, че дори е надвишавала стойността на златото. Например, през средновековието, когато запасите от сол били ограничени, цената ѝ рязко се е увеличавала. Търговията със сол е била основен източник на доходи за много кралства и империи.

Солта е играла ключова роля и в българската история. По време на Османското робство, жителите на Поморие, известни с производството на сол, са били освободени от данъци заради висококачествената сол, която предоставяли на султана​, се казва в различни исторически източници.

Солта също така носи символно значение в различните култури. Тя е асоциирана с чистота, защита и здраве. В много култури се счита, че солта има магически свойства и е използвана в ритуали и обичаи.

Днес изразът "по-скъпа от златото“ подчертава жизненоважната роля на солта за човешкия живот и здраве. Недостигът на сол може да доведе до здравословни проблеми, докато излишъкът от сол в храната е свързан с различни заболявания, като хипертония, например, пише Plovdiv24.