И заживели щастливо до края на дните си. А преди това се оженили, след като са попострадали, но пък били много добри. Дори когато съдбата ги наказвала, те били все така добри. Те са толкова красиви, всичко е толкова цветно. И да си го кажем честно - объркано, направо побъркано. Да, точно така - говорим за приказките и принцесите от "Дисни", които толкова обичаме и на които, най-често подсъзнателно, искаме да подражаваме, защото сме възпитани от тези истории какви трябва да бъдем, как да реагираме на злото, към какви постижения да се целим и най-вече - да срещнем оня прословут принц.

Допреди няколко години, когато темата за психичното здраве, особено свързано с ранните години, когато то се формира в децата, не беше толкова актуална и не се обсъждаше, сякаш негласно подозирахме или направо си знаехме, че нещо в тези приказки и филмчета не е съвсем така. Е, в днешно време има психолози, които потвърждават тази информация. Като Тата Феодориди, която ще си позволим да цитираме в следващите редове, та чак до последния.

Нека да видим коя принцеса какви душевни страдания символизира, според Феодориди:

Пепеляшка - отказът да приеме истинската си същност

Милата Пепеляшка започва живота си щастлива, обичана, в хубаво семейство. Мила, съпричастна, винаги готова да помогне. Но един ден я сполетява най-голямото нещастие, а именно смъртта на майка ѝ и всичко се променя. Бащата на Пепеляшка се жени за злата мащеха, която вече има две дъщери. Те от своя страна не спират да тормозят нашата героиня, която се сблъсква с все повече трудности, животът ѝ се преобръща. Отношението към нея е било ужасяващо, а тя се превръща в робиня. Докато собственият ѝ баща бездейства. Той буквално е лишен от отговорност в самата приказка и сякаш изчезва от хоризонта. Целият фокус е върху злата мащеха, дъщерите ѝ и Пепеляшка. Но ето какво се случва на "психоложки" език:

"Заради смъртта на майка си и появата на мащехата, която е абсолютен психопат и нарцис, Пепеляшка се превръща в "пациент". Напълно забравя за себе си и поставя нуждите и желанията на другите пред нейните. Неуморно мечтае за нов живот и хубаво бъдеще, но не предприема никакви действия в тази посока. И дори когато пред нея се прокрадва възможността да започне идеалния живот с нейния принц, тя се поддава изклюичтелно трудно. Страхува се да не засегне онези, които ѝ се подиграват и я унижават всеки ден. И ако в приказката идва Кръстницата, която буквално оправя цялата ситуация, а принцът се влюбва до уши и все пак двамата заживяват щастливо, в реалния живот много рядко става така", казва Феодориди.

Бел - типичен Стокхолмски синдром

Приказката "Красавицата и Звярът" е може би най-яркият пример за проява на Стокхолмски синдром. Начетената мечтателка и изключително добро момиче спасява ексцентричния си баща от поредната голяма неприятност, за което ѝ се налага да плати твърде висока цена. Лишава се от свободата си, от живота си, от всичко и се превръща в заложница на Звяра. След шока и доста тормоз, Бел все пак е склонна да изучи нежната душа на Звяра и той, под деликатното ѝ влияние, се превръща в по-човечен индивид. Взимат се.

Бел обаче става зависима от Звяра, за нея неговите проблеми и интереси се превръщат в приоритет, забравя за себе си. Страхува се съюзът им да не се разпадне, поема чужда отговорност, изпитва натрапчивата нужда да се грижи за Звяра, въпреки че се чувства като жертва. В приказката под ужасното лице на звяра се крие красив принц. Но в живота често е обратното - зад красивата фасада на принца се крие истинско чудовище.

Ариел - жертва на невротични отношения

Ариел, известна още като Малката русалка, израства под строгия контрол на баща си, който буквално следи всяко нейно движение. Задушаващото отношение на татко ѝ подтиква желанието ѝ един ден да бъде свободна, чувства се самотна, неразбрана. И точно в този момент на хоризонта се появявала Урсула, която ѝ дава първия урок, който ние много често наричаме "няма безплатен обяд". Тя ѝ обещава, че ще ѝ даде крака, за да бъде с принца, в когото се влюбила, обаче ще си плати за това. С гласа си - точно това, заради което принцът отвърна на любовта ѝ. Ариел влиза в безкрайно невротични отношения, защото тя е дала най-скъпото си, гласа си, в името на любовта си с принца. Налага се да се бори за него. В реалния живот някъде тук историята свършва и любовта само пламва. Принцът живее с нова принцеса, а влюбената Ариел е убита, губейки смисъла на живота.

Покахонтас - вътрешен конфликт

Преди всичко смуглата красавица Покахонтас е раздрана душевно от сериозен вътрешен конфликт. От една страна, има баща-вожд, традиционни ценности и начин на живот, мъж от племето, когото бащата одобрява, наследството на майката, мястото, където е израснала и с когото наистина се чувства добре. От друга страна обаче е увлечението по Джон Смит и възможността той да открие пред Покахонтас съвсем нови светове. С две думи - принцесата живее в постоянна душевна конфронтация със самата себе си.

Алиса - чиста шизофрения

"Вълшебният свят, в който попада Алиса, е стопроцентова индикация за шизофрения", казва Тата Феодориди. Това е разстройство, което се характеризира с халюцинации, параноидни налудности и нарушения на възприятията за света наоколо. Алиса ту се свива, ту расте. Яде някакъв си вълшебен пай, говори с гъсеници, които пък пушат наргиле, появяват се летящи котки, гъбите са някак огромни. Тази действителност за нея е твърде нормална, за да предизвика въпроси в ума ѝ. Но тя е щастлива в нейния си свят. На чудесата. Макар и там да има прекалено много чудеса, както, апропо, вероятно има и в главата на всеки, страдащ от това заболяване.