%26format%3Dwebp&w=3840&q=75)
Идеята за огледална паралелна реалност е концепция, която произлиза както от научната фантастика, така и от някои научни хипотези. Тази идея предполага съществуването на паралелен свят или вселена, която е огледално отражение на нашата собствена реалност.
Една от многото хипотези в космологията, известна като теория на мултивселената, предполага съществуването на множество вселени, включително паралелни или "огледални" такива. Според тази теория нашата вселена може да е само една от много, всяка със собствени физични закони и реалности. Някои версии на тази теория предполагат, че съществуват огледални вселени, в които събитията протичат подобно на нашите, но с незначителни или дори напротив - значителни различия.
)
Подобна е концепцията и на теорията на струните. Същата предполага, че всичко в нашата вселена е съставено от едномерни струни. В контекста на тази теория, съществуването на паралелни светове, включително огледални светове, е напълно възможно.Теорията на струните позволява възможността за множество допълнителни измерения, които не можем да възприемем директно, и това може да е основата на съществуването на огледални реалности.
През май 2022 г. трима учени също разтърсиха научната общност със статия, публикувана в Physical Review Letters, в която изказват хипотезата, че може би съществува огледален свят, подобен на нашия, но невидим.
)
Тази смела теория се основава на несъответствия в измерванията на Хъбъловата константа – скоростта, с която Вселената се разширява.
Само няколко седмици след публикуването на откритието в статия на SciTechDaily се разглеждат ключовите аспекти на проучването. Учените отбелязват, че изчисленията за темпа на разширяване на Вселената са по-бавни от данните, които реално измерваме. Какво поражда това несъответствие? Според авторите на изследването отговорът може да се крие в съществуването на огледален свят, който остава извън обсега на нашите възприятия.
)
„Това откритие би могло да предложи нов начин за разгадаване на мистерията зад противоречивите данни за разширяването на Вселената“, твърдят изследователите. В продължение на десетилетия учените изграждат модели на Космоса, но сега задачата е да разработят такъв, който да отговаря на всички космологични правила и в същото време да допуска съществуването на този невидим свят.
Според хипотезата огледалният свят не може да бъде директно наблюдаван, но неговото гравитационно въздействие върху нашата реалност може да се окаже ключът към разгадаването на тази загадка.
%26format%3Dwebp&w=3840&q=75)
„Може да звучи налудничаво, но идеята за огледални светове не е нова – тя присъства в академичната литература от години“, казва Франсис-Ян Сир-Расин, един от авторите на изследването. „Нашата работа ни позволява да свържем за първи път тези натрупани разработки с важен проблем в космологията.“
Много учени се питат дали Вселената не е изтъкана като невронна мрежа, в която взаимодействат две или повече паралелни реалности.
Ако тези реалности наистина взаимодействат, това би променило фундаментално нашето разбиране за пространството, времето и природата на съществуването, отваряйки възможности за нови физически закони и начини на мислене за Вселената.
)
&w=3840&q=75)
&format=webp)
&format=webp)
