Когато някой вечно има под ръка родител, който винаги ще помогне, ще утеши и посъветва - човек се лишава от възможността да израства.

Това е така, защото - този другият, да го наречем „възрастният“, със своите съвети стопира проблемната ситуация. А в нейното решение се крие растежът и развитието.

В психологията има правило: не трябва да правите за детето си това, което то може да направи само. Всяка майка тук веднага ще си спомни как тригодишното ѝ дете само си облича чорапогащите. Четиридесет минути. Да, но какво всъщност решават тези упорити чорапогащници? Детето демонстрира на себе си и на другите, че е индивидуалност, че е самостоятелна личност и може да се грижи за себе си. И това е супер.

Оставете детето си да порасне само

Всяка майка знае за чорапогащите. Е, ако наистина бързате с тези чорапогащи, нищо няма да се промени много, ако помогнете на детето само веднъж. Но смисълът е ясен - когато е възможно, детето трябва да се облича самичко. Друг е въпросът, когато ненужната грижа е умело прикрита.

Или майката записва порасналия си син за консултация. Сякаш този „подвиг“ все още не е по силите му. Или друга майка, изпращайки сина си тийнейджър на консултация като специално се обажда, за да контролира от разстояние нещата. Или баба, която обезкостява сливите, за да е лесно и приятно похапването тези плодове на дванадесетгодишната ѝ внучка. Примерите в тази насока са безкрайни.

Всичко това изглежда глупост и дреболия само на пръв поглед. Повярвайте, при втори поглед на нещата – вече не. Защото ситуацията не се ограничава само до сливите. По-нататък това се превръща в необходимостта да имате някой в ​​собствения си живот, който да вади костилките на сливите, когато искате да хапвате сливи. Може би това не е лошо за момиче, ще кажете. То ще си намери такъв съпруг и ще започне да живее щастливо както досега. Но дори и да ги има такива мъже, малко са късметлийките.

За мнозинството, отгледани по този начин, деца този „възрастен“ става жизнено необходим. Човекът, който ще им помогне, защити, предупреди, обсъди. Защото не мога да направя всичко това сама. Не съм си самодостатъчна. Много е удобно е да си с такъв човек до себе си.

Тази роля най-често се изпълнява от родителите. Тя се нарича взаимозависима връзка. Но не за нея говорим сега. А за това, че като имаш постоянно някой под ръка, който ще помага, утешава и съветва, човек се лишава от възможността да израства. Защото този другият, да го наречем „възрастен“, със своите съвети спира проблемната ситуация, а всъщност в решението ѝ се крие растежът и развитието на детето и младежа.

Нека припомним накратко как става това. Човек, например, иска да придобие нещо. Той се опитва да задоволи нуждата си, желанието си. Мисли как е възможно да го осъществи, гради хипотези. Опитва по един начин - не става (проверява хипотезата), пробва по друг - упс, проработи - нуждата е удовлетворена. (А понякога се получава едва на петия опит!) Тук особено важното е, че човекът вече знае как да го постигне следващия път. И второ, той се гордее със себе си, той ВЯРВА, че вече може сам да реализира желанието си.

Това е вярата, която ни трябва за цял живот!

Защото точно тя позволява на човек след това да се чувства уверен в себе си, да се стреми към повече и да бъде стабилен. Но ако някой друг му реши задача, ако му донесе готов отговор, няма да се натрупа опит от грешките, няма да има и растеж, уви.

Ето защо е толкова важно детето ви да преживее провал, когато задачата не е лесна за решаване веднага, когато има разочарование и гняв. Трудно е, разбира се. Но все пак то трябва да оцелее. Справянето му е необходимо за цял живот. Тогава това качество ще се нарича упоритост или постоянство. Така растат, така се оформят тези качества.

Другият вариант е децата да не пораснат. Тогава във всяка, повече или по-малко важна, сложна ситуация, вместо да мисли, пресмята, да опитва, ще нервничи, скърби и накрая за решението набира познат номер. И веднага получава отговор, утеха, подкрепа, сигурност и безотговорност. Това е страхотно, но растежът на личността - никакъв.

Ето защо скъпи родители, не прекалявайте с обгрижването на наследниците си.

Източник: econet