Тази жена е загубила илюзиите и празните си мечти. Тя знае какво иска и знае как да постигне целта си.
Тя е намерила хармонията в себе си и я защитава. Тя е осъзнала най-сетне, че е уникална и красива. Тя обича себе си на този свят. И нека светът също да я обича. Жена, която е опознала и се е научила да обича себе си, започва да живее в света по съвсем различен начин. Тази, която е приела и обикнала самотата си, превръщайки я в удоволствие, прави съвсем различни избори в живота си.
Жената, която е намерила себе си
Тя спира да гледа на света през очите на тревожното момиче, търсейки във всеки минаващ мъж онзи, който ще дойде, ще я спаси, ще я обича, ще се погрижи най-накрая за нея. И ще облекчи страданието ѝ, като по този начин ще замести майка ѝ.
)
Спира да се прави на самостоятелна. Спира да играе ролята на независима и успешна, чакайки момента, в който може емоционално да се обвърже с някого. Нейната радост не е престорена и престава да бъде фалшива маска за привличане на мъжете.
Нейната радост става просто естественото ѝ състояние, условие за живот. Тя вече не търси родител в мъжете. Тя става своя собствена майка и сестра. Тя може да постига много и е щастлива да бъде сама.
Като цяло спира да търси каквото и да било навън, защото е намерила себе си. И познатият ни „търсещ” женски поглед, който всеки мъж усеща толкова добре, изчезва завинаги, отстъпвайки място на погледа в себе си. Или на погледа към небето в търсене на Бог.
Зрялата жена започва да гледа на света спокойно и снизходително, чрез себелюбието и разбирането за живота. Тя вече не се съгласява на съмнителна връзка с мъж с илюзорната надежда, че той ще се промени към по-добро. Тя ще порасне и ще намери себе си, превръщайки се в идеала, който винаги е искала да види наблизо.
Тя се отказва от илюзорните опити да промени и образова мъжа
Тя е готова да види до себе си само някой, когото може да приеме като чиста монета - без модификации или подобрения. Тя ще може да обича някого такъв, какъвто е, осъзнавайки, че ще живее с това, а не с фантазиите си.
Тя знае точно на какво е готова и за какво не. Какво е в силата ѝ и има право да променя и какво не може. Тя знае, че любовта, приемането и житейската мъдрост работят по-добре, отколкото да се опитвате да „правите добро“. Но дори нежността, любовта и приемането не ѝ гарантират нищо, освен това, че тя може да бъде доволна вътре в себе си.
Истинското, вътрешно, а не показно щастие, което има солидна основа, винаги ще намери възможност да създаде щастие и във външния свят. И може би точно тогава душите на създадените един за друг се срещат.
Защото външното щастие е само отражение на вътрешното.
Източник: econet