Приказката "Красавицата и звярът" е завладяла сърцата на милиони по света със своето послание за любов, което вижда отвъд външността. Но знаете ли, че зад този шедьовър стои история, достойна за самата приказка.

Авторката на оригиналната приказка "Звярът и красавицата" е Габриел-Сюзан Барбо де Вилньов. Тя е изключително напредничава за времето си жена. След смъртта на съпруга си, Габриел-Сюзан се заема с творчество, за да издържа себе си. През 1740 г. публикува оригиналната версия на "Красавицата и звярът" – сложен, богат разказ, който надхвърля рамките на обикновена приказка. Творбата е насочена повече към възрастните, с акцент върху психологически аспекти, обществени неравенства и силата на истинската люов.

Нейната версия е много по-дълга и задълбочена от познатата днес. С течение на времето приказката се разпространява в цяла Европа. Някои страни променят сюжета по свой начин, други добавят свои собствени детайли. При някои версии чудовището се появява с лице на прасе, а при други - под формата на лъв. По-късно тя е преработена и популяризирана от друга френска авторка - Жана-Мари Льопринс дьо Бомон - бабата на Проспер Мериме.

До днес общо са създадени повече от 15 игрални филма, базирани на историята, без да се броят анимационните. Малко хора знаят обаче, че историята за "Красавицата и звярът" има реални корени, които се свързват с необикновения живот на испанеца Петрус Гонсалвус.

Дивия джентълмен от Тенерифе

През 1537 г. в испанско семейство, живеещо в Тенерифе (Канарските острови), се ражда необичайно момче. Името му било Петрус Гонсалвус (Педро Гонсалес). От раждането си той страдал от рядко генетично заболяване – хипертрихоза, вследствие на което тялото и лицето му били покрити с гъсто окосмяване.

Когато Петрус бил едва на 10 години, слуховете за "косматото дете" стигнали до испанския кралски двор. Малко по-късно Петрус бил отведен при крал Хенри II във Франция, където му лепнали етикета "човека-звяр". Там Гонсалвус бил обличан в ценни дрехи, а благородниците го разглеждали като екзотично чудо.

Вместо да затвори новия си слуга в клетка в менажерията си, монархът решил да тества интелигентността на необичайното дете и заповядал на придворните си да го образоват. Минали пет години, докато учените установили, че става дума за обикновен човек със странна болест.

Но въпреки странния му вид Петрус се отличавал с интелигентност и добро поведение, което постепенно променили отношението към него. Той научил няколко езика, получил образование и накрая бил приет като част от висшето общество. Кралското семейство дори му осигурило място в двора, където бил признат не само като образован човек, но и като личност, достойна за уважение и почит.

Брак с красавица

Освен че придобил маниерите на аристократ, Гонсалвус успял да създаде и семейство. Когато момчето пораснало и станало мъж, го оженили за дъщерята на богат търговец, на когото били обещани доста пари. Той и младата Катрин Рафелин заживели в пълна хармония.

Катрин родила на съпруга си седем деца. Три от тях били напълно нормални деца, но четири наследили болестта на баща си и тялото им било окосмено.

Една от дъщерите на Петрус и Катрин - Антоанета, придобила особена популярност. Момичето имало още по-плътно окосмяване на лицето си от баща си. Но тя говорела за това с гордост и казвала на всички, че е наследница на див мъж. Антоанета често посещавала кралски приеми и също като баща си се сдобила с портрет от неизвестен художник.

Първообразът на омагьосания принц от "Красавицата и звяра"

През 1594 г. видният учен Улисе Алдрованди срещнал в Италия дъщерята на Петрус Гонсалвус - Антоанета. Той останал силно впечатлен от външния вид на девойката и ѝ посветил цяла глава в научния си труд "Човешките деформации". Разбира се, Антоанета не е представена като грешка на природата, а като любопитен медицински случай, заслужаващ подробно описание.

Смята се, че именно един от портретите на Петрус Гонсалвус е първообраз на омагьосания принц от "Красавицата и звярът". Историята е по-близка до древния епос за Психе и Ерос, но външният вид на необичайния мъж от 16-и век е това, което вдъхновява въображението на народа. Според някои антрополози ликът на френския аристократ, увековечен на платно, е много близък до описанието на прокълнатия персонаж. Като се сравни и характерът на Гонсалвус с този на приказния герой, приликата между двамата става още по-очевидна.

Уважаван от обществото

През 1589 г. Гонсалвус останал без попечител поради изострилата се политическа обстановка в страната. Мъжът се страхувал за сигурността на семейството си и започнал да търси нов покровител из знатните домове в Европа. На повика за помощ откликнал дукът на Парма, който прибирал необичайното семейство в едно от именията си в провинцията.Там Гонсалвус се запознал с дукеса Маргарет, съпругата на новия му попечител. Тя също била силно заинтригувана от странния вид на госта си и му разрешила да живее в къщата заедно със семейството си. Добрите отношения между странния мъж и благородницата се запазили дори след смъртта на дука на Парма.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Антония Михайлова

Комплексът "Малката русалка": Защо приказката на Андерсен всъщност е изградена върху психологическа травма

Автор Антония Михайлова

Неразделни до смъртта си

Петрус и Катрин живели заедно повече от 40 години и останали неразделни до смъртта на Петрус през 1618 г. До последния си дъх хората се отнасят към него като към нормален човек, а не като експонат от нечий пътуващ цирк.

Връзката с приказката

Историята на Петрус Гонсалвус и съпругата му е толкова вълнуваща, че вдъхновява творците на своето време. Тя доказва, че любовта може да преодолее предразсъдъците и да разкрие човешката същност, скрита под външната обвивка. Много писатели адаптират този разказ, превръщайки го в символ на любовта, който надхвърля физическия облик. Габриел-Сюзан де Вилньов черпи от легендите за "човека-звяр" и създава приказката, която познаваме днес.

Така митът и реалността се преплитат, за да разкажат вечната истина - че най-важното в човека не е това, което се вижда, а това, което е скрито в сърцето.