В началото на октомври тази година археолози попадат на невероятна находка в Моче, Панямарка – място, сгушено в долината Непеня по северното крайбрежие на Перу. Сред разкопките те се натъкват на грандиозно откритие - трон, обграден от стени и колони, украсени с изящни стенописи, които разказват за живота на влиятелна жена, управлявала региона в периода между I и VIII век.
Изящни фрески и древни символи
Изображенията около трона са своеобразна визуална хроника на битието и делата на тази могъща жена. На една от сцените тя величествено приветства гости, докато на друга е представена седнала на трона, заобиколена от символи като полумесец, море и морски създания - изображения, подчертаващи дълбоката ѝ връзка с природата и космоса.
Джесика Ортис Зевалос, ръководителка на археологическия екип, смята, че жената, която някога е обитавала тази зала преди повече от 1300 години, вероятно е била владетелка, оставила своя отпечатък в историята по тези земи. Експертите спорят дали жената, изрисувана на стените на тронната зала, е човек, или е митична жрица, богиня или кралица. Но физическите доказателства за трона, включително ерозията на задната му опора и възстановяването на мъниста от зелен камък, фини нишки и дори човешка коса, показват ясно, че той е бил заеман от истински жив човек – и всички доказателства сочат към жена лидер на Панямарка от седми век.
"В древно Перу досега никога не е била намирана тронна зала за кралица", казват в изявление изследователите от Перу и САЩ, направили откритието.
Панямарка е бил ключов религиозен и политически център на цивилизацията Мочика (или Моче, наименувана по реката Моче, край която се е развила тази древна култура). Разположена край плодородните крайбрежни долини на Северно Перу, тази цивилизация достига своя разцвет между около 350 и 850 г. сл. Хр. Народът моче е оставил трайна следа в историята със своите изящно украсени гробници, свидетелстващи за изключителното им майсторство и дълбоката им духовна връзка със света на предците, като всяка находка разкрива уникални аспекти от техните вярвания и ритуали.
Високоразвито матриархално общество?
Това вълнуващо откритие отново поставя въпроса дали обществото на Моче е било матриархално, или най-малкото е било повлияно от социална система с женско лидерство. Тази тема не е нова – още през 2006 г. археолозите разкриха мумията на Дамата от Као, впечатляваща жена, за която се смята, че е управлявала Моче преди цели 1700 години. Откритието предизвика истински фурор в научните среди, тъй като до този момент доминираше хипотезата, че древните перуански култури са били под управлението на мъже владетели.
Дамата от Као, обявена за първата известна владетелка на Перу, е наречена "Клеопатра на Южна Америка" заради своята власт и влияние. Нейното погребение, изпълнено с ритуални предмети и символи на могъщество, пренаписа представата за ролята на жените в древния свят, отваряйки нови въпроси за динамиката на властта в цивилизацията на Моче и ролята на жените в нея.
Последното откритие доказва, че Дамата от Као не е била единствената жена, властвала над мочика. "Панямарка продължава да ни изненадва", отбелязва Лиза Тревър, професор по история на изкуството в Колумбийския университет. "Не само заради креативността на нейните художници, но и защото намерените творби преобръщат представите ни за ролите на половете в древния свят на Мочика."
Стенописите са носители на безценна и интригуваща информация
Панямарка блести с богатство от цветни стенописи, които разказват истории от едно отдавна изчезнало време. До тронната зала се намира загадъчно помещение с масивни колони, известно като "залата на прелетените змии". По стените оживяват удивителни сцени – змии с човешки крака, воини в разгара на битка и митично същество, преследващо човек.
"Всяко кътче е изрисувано с изключителна прецизност, а митологичните фигури и сцени са изпълнени със символизъм", споделя археологът Хосе Очатома пред агенция Ройтерс. Той нарича залата "Сикстинската капела на Мочика", подчертавайки изключителното ѝ художествена и историческа стойност.
Тези стенописи не просто украсяват стените – те са ключ към културата и вярванията на цивилизацията на Мочика. Чрез тях надникваме в живота на древен народ, който е процъфтявал по перуанското крайбрежие преди испанското завоевание.
Панямарка се превръща в безценен архив на една култура, чиито корени са залегнали дълбоко в историята на региона, предшестващи дори могъщата империя на инките.
В момента стенописите в Панямарка не са достъпни за туристи, тъй като са твърде чувствителни. "Покриваме разкопките, за да гарантираме дългосрочното запазване на това важно културно наследство", подчертава Очатома.
За туристите и любителите на културата на Мочика, които желаят да се потопят в миналото, Перу предлага други вълнуващи дестинации. Близо до крайбрежния град Трухильо се намира археологическият комплекс Ел Брухо с внушителните си пирамиди, а съвсем близо до него е музеят Као, където могат да се видят уникални експонати, включително мумията на Дамата от Као – една от най-забележителните фигури на древно Перу.