Хората бързо свикват да им помагат и приемат това за даденост. Тук изобщо не може да става дума за благодарност. А вашите собствени ресурси се изразходват и пресъхват. По-добре е да помагаме при поискване. Не става дума за тези случаи, когато директно виждаме човек в беда и той спешно се нуждае от помощ. В този случай трябва да действаме така, че да подкрепим и помогнем. Тук проявяваме силните си качества и милосърдието си по зов на сърцето си, обикновено без да се замисляме. Но изтичането на нашата енергия в безполезна посока е вик на наш вътрешен проблем.

Повече внимание тук се обръща на случаите, когато „искаме“ да бъдем нужни, оценени и заслужили. Но в крайна сметка излиза, че се намесваме в живота на някой друг и помагаме, като всъщност унищожаваме себе си и своите подопечни.

Ние не сме в състояние да направим никого щастлив. Това е извън нашите сили. Можем да бъдем само близки, като същевременно предизвикваме различни емоции. Някои хора ще ни обичат, други ще ни мразят с еднаква сила. Но в това няма нито една наша вина или заслуга. Това е тяхното вътрешно възприятие, което не зависи от външни признаци. В случаите, когато хората, живеещи собствения си живот, но практически не участващи в него сами, седят с протегнати ръце и чакат да ги нахранят, напоят, облекат и постоянно се оплакват, че никой не им помага, всяка подкрепа за тях е вредна.

В живота има много недоволни хора

Колкото повече им се помага, толкова повече започват да хленчат. Можем постоянно да помагаме на някого, да го подкрепяме и да го измъкваме от трудни ситуации, да изглаждаме обстоятелствата и да решаваме проблемите на нашите близки. Но тъй като коренът на техните проблеми си остава в тях, след като са решили един проблем, те веднага създават друг.

Това се случва, за да се научат сами да преодоляват трудностите си и да намерят независим изход. Колкото и да инвестираме силата и енергията си в решаването на проблемите на другите хора, това няма да доведе до абсолютно нищо. При постоянно възникващото желание да спасите и помогнете на някого, първо трябва да погледнете дълбоко в себе си. Защото това е наш вътрешен проблем, който крещи.

Първо трябва да помислим за себе си. Къде попаднах в този умствен капан и сега се опитвам да спечеля доверието и уважението на другите? Кога измислих сценария за себе си, че никой не се нуждае от мен и никой не ме цени? Защо не вярвам на другите, че могат да се справят сами с живота си и не се опитвам да увелича собствената си стойност с моята подкрепа? Кога мога да осъзная и видя безсмислието на действията си. Кога можем да разберем как да обясним на нашите близки сложността на тяхната ситуация и да им помогнем да намерят решение?

В този случай ще получим по-ефективни резултати. Човек като види проблема, възникнал от него самия, осъзнавайки този факт, ще намери начини да го разреши. И ще се опита да изпълзи от създадената дупка. След като се справите с него веднъж, нещата ще бъдат по-забавни със следващата задача.

Когато постъпваме така, ние просто отнемаме енергията на нерешителността и бездействието от тях, комбинираме я с нашето недоверие и я изпращаме в празното пространство на разрушение и разпад.

Човекът, който получава такава помощ, никога няма да бъде благодарен

Най-често той изпитва гняв и завист от това, което можем да правим за него. И е толкова нещастен, защото използва трохи от масата на господаря. В него расте чувство за малоценност и неувереност в себе си. И тъй като дори не се опитва да направи нещо сам, той не успява.

Това е точно като лишаването на малко дете от способността му да се движи само. Вземате го и го носите постоянно в количка или на ръце. Не му давате възможност да ходи до определена възраст. Но така то просто ще се страхува да направи първите си самостоятелни стъпки.

В началото винаги се страхуваме, че може да не успеем и затова дори не опитваме

Но по правило печели този, който приема предизвикателството. Ако това не беше така, тогава все още щяхме да живеем в пещерната епоха и около нас нямаше да го има целият този блясък, който човечеството сега произвежда. Всеки човек може сам да постигне каквото си поиска. Основното нещо е да вземете решение за реализация на вашите желания. Между другото, това е доста просто да се направи: когато около човек се създават неблагоприятни условия, това е знак за това, което човекът не иска. Въз основа на това можете лесно да разберете към какво се стреми човек и нивото на неговите желания. За да излезете от неприятна ситуация, трябва да видите от какво не сте доволни в нея и да изберете какво искате да имате. Като правило, човек разбира и знае какви стъпки трябва да се предприемат, но той просто може поради собственото си негодувание и неразбиране да не види в коя посока да направи първата си успешна стъпка. Като погледнем отстрани трябва просто да познаем коя е правилната посока. За мнозина това е достатъчно, за да постигнат първата победа над себе си. Като помагаме, понякога получаваме резултати като тези - хората се оплакват, че реколтата им от картофи пропаднала, че дори нямат с какво да нахранят животните, камо ли самите те да ядат. Картофи, които могат да се оставят за семена или за храна на животните. Струва си много да отдръпнеш човек от ръба на пропастта и да го изпратиш в правилната посока. Но много повече са планините от боклуци, изхвърлени в краката на страдащите, които ще изгният като мълчалив упрек към безсмислието на нашите действия. Именно тези планини от пропилени на вятъра действия трябва да видим. Тогава изтичането на собствената ни енергия в безполезна посока ще спре.

Източник: econet