“Живея не за да ям. Ям, за да живея.” – казал Квинтилиан. Но пък самата аз бих добавила, че на този свят има храна, даже и в София, за която си струва да подходим с уважение и да я разглеждаме по-скоро като изкусително пътешествие за душата и небцето, отколкото просто като на някаква си там необходимост. Ако и вие сте от ценителите на качествено вкусното, то следващите редове ще ви бъдат повече от полезни. Ето как се случи така, че да се подсетя за Квинтилиан:

Случи се в една обикновена сряда вечер през декември. Беше време, че дори и малко "отгоре", да затворим вратата на редакцията. Но всичко беше някак необикновено, с усещане за предпразничност. Бях твърдо решена да опитам нещо специално, в компанията на приятелка и чаша вино, разбира се. Така се озовахме в сърцето на София, по-точно на улица Иван Вазов, а най-точно казано в Za Zú.

Признавам, мислех си, че просто отиваме “на скъпото”, но истината се оказа много, много различна и очароваща. И бързам да уточня, че цените са съвсем достъпни, отговарящи на качеството, обслужването и обстановката. Всъщност, там на пъпа на София, изведнъж попаднахме в едно много спокойно, красиво и уютно място. Изискано, но без да се чувстваш прекалено неглиже в ежедневен аутфит, напротив - усещаш се комфортно и точно на мястото си. Особено ако обичаш да похапваш професионално. Още с настаняването забравих, че съм работила допреди 15 минути и че всъщност бях изморена. Напротив. Тук знаят точно какво ни се хапва. Този път решихме, че отговорността с избора на ястия няма да бъде наша, а любезно ще я предоставим на сервитьора, който имаше подчертано отношение към храната. Веднага научихме, че салатата от спанак, страчатела, авокадо, смокини, печени орехи и смокинов дресинг, е най-добрият начин да започнем нашата гурме вечер. И да - смокините през декември бяха удивително вкусни - сякаш за няколко хапки беше лято. А комбинацията с останалите продукти - какво да ви кажа, трудно би могло да се измисли нещо по-изтънчено, вкусно и засищащо.

Всички салати от менюто (от традиционна с чери домати до черния хайвер от есетра с блини, масло, квасена сметана, шалот и белтък) изглеждат превъзходно. Просто страчателата, смокините и спанакът бяха споделена слабост на масата.

Следващата стъпка беше да “загреем” за гвоздея на вечерта, но за него ще ви разкажа след няколко реда. Та за предястие избрахме крокети от патладжан с течен център от сирена и доматено рагу. И тук е моментът за едно голямо “Уау!” - точно това си казахме и двете в мига, в който опитахме първата хапка, споглеждайки се щастливо. Съгласихме се, че тези крокети са едно от най-вкусните ястия, които сме опитвали наскоро. Омммм! Продължихме с щастливи рецептори напред.

И тук е моментът да ви разкажа за един лаврак. Ох…рядко се впечатлявам от риби, обаче и тук нямаше грешка. Не, този лаврак беше просто идеален - пресен, изпечен до съвършенство и придружен от уникален сос Холандез и терин от моркови и тиквички.

Можете да си хапнете на корем дори и само с него, но да отидете в Za Zú, а да не опитате божествена салата, онези крокети, които споменах и десертите, е като да отидеш в Рим и да не видиш папата, както се казва.

И да не пропуснете да си сложите наколко капки от божественото балсамико, което стои на всяка маса в ресторанта. Ако не сте запознати със света на "Ачето балсамико ди Модена традиционале" да знаете, че точно този вид, който са избрали от Za Zú е наистина много хубав и екслузивен. Добива се по тайна рецепта, пазена от десетки поколения италианци и е "подправка" която определено си струва да ползвате.

Ако имате по-класически подход, винаги можете да си изберете ризото или паста, но и ако сте ценители на месото, няма да съжалявате. Свинско, телешко, агнешко или еленско - ще останете доволни, аз лично не съм виждала толкова добре приготвено и крехко телешко. Само по телевизията и то само приготвено от именити шеф готвачи.А сега да си дойдем на думата. Каквото и да си говорим, когато две момичета излизат по женски, няма как да минем без сладко. Няма как да минем и без сладкиша, за който говорят всички. О, да - хапнахме дубайски шоколад или по-точно версията на Za Zú. Сърцето от кадаиф и пистачо крем беше допълнено от пухкав, сметанов крем и качествен тъмен шоколад. Божествено!

Но за "по-карамелените" и "ванилови" персони, бих препоръчала карамелено ентреме, ванилова парфе и карамелизиран профитерол. Красиво и наистина вкусно.

Сладкарят на Za Zú подхожда елегантно и сериозно към ценителите на десертите. С естетика и перфектен баланс между наситено сладко и ефирно. С две думи - убедете се сами, защото подозирам, че съвсем скоро масите в Za Zú reastaurant & club ще се заемат наистина бързо. А споменах ли, че вече са готови с предложенията си за Нова година и ще имат впечатляваща музикална програма? Повтарям - улица Иван Вазов, ще се видим там.