Има една мелодия, която е сякаш излята от сърцето на самата нощ. Вълнуваща и болезнено красива, тя е пропита с обич и тъга, които само музиката може да опише. Зад всяка нотка, която тъне в лунния блясък, се крие една трагична любовна история – история за млада жена, разтърсила дълбоко сърцето на един велик музикант.

Докато дясната ръка плавно се движи през клавишите в безкраен поток, повтарящият се модел от акорди под лявата ръка задава ритмичната основа на втъканото в нея емоционално напрежение. Като призрачен дим мелодията обгръща цялото тяло и в нея лесно се разпознава безсмъртната "Соната № 14" на Лудвиг ван Бетовен.

Как "Лунната соната" продължава толкова дълбоко да пленява сърцата на поколения меломани до днес...

Adagio sostenuto

Меланхолията на първоначалните акорди на "Лунната соната" носи в себе си не само тъга, но и едно мълчаливо страдание, което прониква дълбоко в душата. Това начало, изпълнено с мистична тежест и нещо неуловимо, остава в сърцето на всеки, който го чуе. Може би затова тази композиция, създадена преди повече от два века, все още не спира да омагьосва и разтърсва, сякаш създадена за вечността...

Практиката да посещават уроци по музика не е била нова за момичетата от 18-и и 19-и век. Онези от тях, които можели да си позволят частни уроци, обикновено се учели да свирят на пиано не само заради самото пиано. То било не просто инструмент за музикално израстване, а средство за социален престиж, начин да изглеждаш елегантна и достойна за вниманието на мъже от висшето общество. Умението да свириш на музикален инструмент означавало, че притежаваш таланта да бъдеш желана и достойна за брак.

Изборът на девойките обаче падал най-вече върху клавирния инструмент, поради възможността да се демонстрира елегантността и финеса на ръцете и благородството на позата. А инструменти като цигулка или виолончело били отхвърляни заради неприличните пози, които момичетата от онази епоха не биха си позволили. Така клавишите на пианото на Лудвиг ван Бетовен не са единствените свидетели на първата любовна връзка между учител и ученичка през онзи период.

Allegretto

Миг утешително спокойствие преди яростния финал... Тя се казвала Джулия Гуичарди. Това 18-годишно момиче било толкова красиво, че всички я наричали "La Bella Guicciardi". Бетовен давал частни уроци на графинята през 1801 г. По това време той вече страдал от шум в ушите, което му пречело да различава високите ноти и го плашело от необратимостта на загубата на слуха.

Обучението на младото момиче обаче разсейвало виртуоза от тревогите за бъдещето. Уроците по музика го сближили с двойката, която пленила сърцето на Бетовен. Дали чувствата на Джулия към музиканта са били споделени, остава загадка, но в писмо до Франц Вегелер композиторът пише: "Промяната, която сега настъпи в мен, е причинена от едно сладко, прекрасно момиче, което ме обича и е обичано от мен."

Presto agitato

И накрая, драматичният финал на сонатата... Произведението е завършено през 1801 г. и е публикувано година по-късно под първоначалното си заглавие "Соната № 14". Ако имаше класации през 19-и век, сонатата несъмнено щеше да я оглави. Всички обаче обожавали да слушат първата част от произведението и незаслужено обръщли по-малко внимание на останалите две. Страницата с посвещение на първата публикация на творбата е написана на италиански и в нея се увековеча името на любимата на Бетовен - Джулия.

Бетовен бил толкова влюбен в младата графиня, че искал да се ожени за нея. Любовта между двамата обаче не спира Джулия да се омъжи през 1803 г. за друг композитор с по-малко известно име - Венцел Роберт фон Галенберг.

След като се разделя с Джулия, Бетовен напуска Виена. От болка и отчаяние той едва не решава да се самоубие, но в крайна сметка събрал сили и, вече напълно глух, написва най-известните си произведения. Няколко години по-късно влюбените се срещат отново. Джулия първа дошла при композитора. Пред него тя си спомня щастливата младост, оплаква се от бедност и моли за пари. Бетовен ѝ дава значителна сума, но я моли да не се виждат повече.

През 1826 г. маестрото се разболява тежко и страда няколко месеца, но не толкова от физическа болка, колкото от мисълта, че не може да работи.

НОВИНИ

Автор Флора Иванова

Великата любовна история на Марина Влади и Висоцки

Сонатата ще се превърне в "Лунна..." след смъртта на Бетовен, когато музикалният критик Лудвиг Рещалб сравнява началото ѝ с играта на лунната светлина върху повърхността на езерото Фирвалщат.

Смъртта на композитора ще донесе още едно откритие направо от чекмеджето на бюрото му - прочутото Хайлигенщатско завещание, в което Бетовен съобщава на братята си, че е напълно оглушал. Там са открити и миниатюрен портрет, за който се предполага, че е на Джулия Гуичарди, както и нежно писмо, посветено на нея, което доказва, че великият музикант е носил в сърцето си до сетния си дъх жената, вдъхновила го за сътворяването на една от най-вълнуващите му и трогващи композиции.