Днес посрещаме втория месец на годината, познат още като Малък Сечко. Февруари носи със себе си вековни традиции и мистични обичаи, затова той е съпътстван от множество обреди и ритуали, които обещават плодородие, богата реколта от грозде, качествено вино и вълшебен мед.
Първите три дни на февруари, известни като "трифонци", са смятани за предвестници на пролетта, изпълнени са с мистичен заряд и са свързани с почитта към вълка, считан за символ на сила и защита. Почитането на вълка има старинна митологична основа. Народната вяра го свързва с древно божество на гората и отвъдния свят. Вълкът е бил тотемно животно за прабългарите (включително на ханския род Дуло) и за някои славянски племена.
През тези дни се спазват строгите традиции, които забраняват на жените за тъкат, предат или перат. Според поверията неспазването им може да привлече лош късмет.
)
1 февруари е денят на Трифон Зарезан – един от най-важните празници за лозарите и винопроизводителите. В ранни зори, след като стопанката омеси хляб и приготви пълнена с ориз кокошка, започва зарязването на лозята. С всяко зарязано грозде лозарят се моли за плодородие, обръща се към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти, полива лозето с червено вино и поръсва с пепел, която е събрана от Бъдни вечер. Това е ден на благодарност и тържествуване на земята, даряваща вино и грозде.
2 февруари носи името Зимна Богородица, а също така и Вълча Богородица и Петльовден. На този ден е забранено да се похваща както покъщна работа, така и полска. Според народните вярвания, ако се извършват каквито и да е трудови дейности, ще се родят деца, които ще носят белези. Може само да се готви. Домакините месят питки и ги раздават на съседите – символ на споделеното благополучие.
)
3 февруари е зимният Симеоновден – ден, изпълнен с предупреждения. Този ден се нарича Симеон Бележник, защото, според старите вярвания, той белязва хората, оставяйки им рани и белези. Затова на този ден не се препоръчва да се хващат остри предмети. Също така, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не разгневим бродещите навън вълци и да не нападат стадата.
10 февруари е денят на Харалампов, известен и като Чуминден. Този ден е посветен на ритуали, които имат за цел да защитят хората от зли болести и зарази. Омесва се обреден хляб. Той се поставя на кръстопът извън селото, като начин да се умилостивят болестите и да не нападнат хората.
)
На 11 февруари пък се отбелязва Власовден, когато се почита свети Влас – покровителят на животните, известен още и с лечителските си способности. Той е пазителят на добитъка и се вярва, че го защитава от всякакви болести.
Не могат да не се отбележат и т.нар. дни Заговезни, които са подвижни и са различни всяка година. Понякога могат да се паднат през февруари, могат и през месец март. Те имат връзка с Великденския пост – период от 7 седмици, предшестващ Великден.
Ето и някои интересни поверия, свързани с времето през февруари:
- Ако февруари е студен, се вярва, че лятото ще бъде горещо и сухо.
- Колкото повече сняг се натрупа през февруари, толкова по-богата ще бъде реколтата от зърно през лятото.
- Ако в началото на февруари времето е меко, се очаква да имаме дъждовно лято.
)