В днешно време темата за семейството и семейните отношения стана много популярна. Много деца искат да подобрят отношенията си с родителите си и да намерят сродни души в тях. Но често търпят поражение, изпадат отново в оплаквания и претенции, без да осъзнават, че често чукат на затворени врати. Няма нужда да се обиждате!

Да започнем с това, че вие сте добро дете! Каквито и да са отношенията ви с родителите ви, моля, почувствайте това послание. Ти си добро дете! Правиш най-доброто, което можеш с това, което са ти дали родителите ти! Но ако нещо не е както бихте искали, ако връзката оставя много да се желае - това не е ваша отговорност. Вашата връзка е създадена и ще бъде създадена от вашите родители. Така и тях са ги създали. И вината не е твоя.

Това не е причина да се обиждате от тях и да започнете да им предявявате претенции за това, че при тях всичко не върви така, както бихте искали, за това, че в други семейства отношенията са по-добри и по-топли. Те са ви дали каквото са могли. Всеки родител, дори и най-невежият, дава на детето си 100% от това, което има. Те не оставят нищо за себе си. Дадоха ви това, което имаха. И ако смятате, че нещо ви липсва, разберете един ден - не са ви дали това, което сте искали, само защото са го нямали!

Не са ви дали любов? Те също я нямаха, те самите не получиха любов, така че не можеха да ви я предадат. Не са ви дали знания за живота? Само защото не са ги притежавали. Не са ви дали щастие? Но как един нещастен човек може да даде щастие?

Има голямо изкушение да затънете в оплакване от родителите си, опитвайки се да получите това, което не сте получили от тях, но това само съсипва живота ви. Защото докато чукате на вратите им и изисквате от тях това, което те нямат:

- вие не живеете живота си;
- разваляте отношенията;
- лишавате се от възможността да получите това, от което се нуждаете другаде, защото не търсите другаде.

Приемете с благодарност това, което ви е дадено. Вие вече сте получили много - ЖИВОТ. Вземете го и продължете напред, отидете при тези, които имат това, което търсите - щастие, любов, знания, опит, мъдрост, топлина.

Животът на родителите ви не ви принадлежи

Дете, което решава проблемите на родителите си, се чувства гордо. Пред себе си то изглежда голямо и силно, всемогъщо. Но този път води до задънена улица, защото никое дете не може да подобри живота на родителите си, да ги спаси или да ги заведе до щастието.

Да, за вас е много болезнено да гледате тяхното страдание. Да, те може да очакват да ги спасите. Но не можеш да бъдеш авторитет за родителите си. Не можете да ги научите как да живеят, да ги спасите, да разрешите проблемите им. Не можете да станете биологична майка или баща на родителите си. Ти вече си тяхно дете. Тази йерархия е определена при вашето раждане. Вашата работа е да се подчините на това, а не да спорите с Бог и да му доказвате, че можете да върнете реките на живота назад.

Спасявайки родителите си, решавайки вместо тях проблемите им, които те трябва да решават сами, вие ги правите слаби и безпомощни. Показвате им силата на манипулацията. Вие лишавате децата си от внимание, правите ги заложници и ги потапяте в същата житейска история, в която вие самите сте се озовали.

Защитете личните си граници

Голяма трагедия на нашето време е, че децата трябва да бъдат научени да се защитават, а понякога и да бягат от собствените си родители, от техния емоционален ужас, техните амбиции, от техния егоизъм и нещастие. За децата е много трудно да направят това, защото са привързани към родителите си, защото могат да ги сметнат за предатели, защото силата на егоизма на родителите им е толкова голяма, че не позволява на децата да разперят криле. А умът на детето е все още слаб да разграничава доброто от злото, да вижда манипулациите на родителите си и да им се противопоставя.

Защо трябва да се прави това? И при какви случаи?

Всяка ситуация трябва да се разглежда отделно и не си струва да събираме всичко и всички накуп. Първо, решете дали искате да живеете същия живот като на родителите си. Харесвате ли начина им на живот, резултатите от живота им, навиците им, чертите на характера им? Ако е така, тогава общуването с тях няма да ви навреди, ще попълните своите знания и житейски опит с тяхна помощ и след това ще ги предадете и на децата си.

Ако искате да живеете по различен начин, ако начинът на живот на близките ви е чужд, трябва да се отдалечите от тях и да търсите онези хора, чийто начин на живот искате да пренесете в реалността си. Да, по този начин ще нанесете голяма рана върху егоизма на родителите си. Но ако те наистина те обичат и искат да си щастлив, те ще могат да приемат избора ти и да те оставят да отидеш там, където щастието е възможно за теб.

Негодуванието, оплакванията, исканията, виковете, емоционалният натиск от родителите говорят за тяхната незрялост. Те са ти родители само по име, а всъщност не могат да те отгледат, да ти помогнат да узрееш, защото самите те не са зрели и мъдри хора.

За съжаление в повечето случаи това е вярно - човек като порасне се превръща в дете, а не в мъдър старец. Причината за това е липсата на култура, знания и хора, които да възпитат мъдри хора и да възпитат зряла личност у детето. А това означава, че то трябва да потърсите други възпитатели и учители. Родителите не са авторитет за него, но те искат да узурпират властта над него, да го присвоят за себе си и да контролират живота му, за да постигнат поне успех чрез него.

Не им позволявайте да направят това

Ясно определете границите си и ги защитете, като кажете на родителите си какво сте готови да направите за тях (купувате хранителни стоки, изпращате пари, обаждате се и им съобщавате новини). И какво няма да им принадлежи при никакви обстоятелства (вашият личен живот, отглеждането на децата ви, вашата професия, вашият избор на жизнен път, вашите ценности и т.н.) Ще ви трябва много смелост, за да се защитите и много подкрепа от другите. Някой трябва да ти каже, че правиш всичко както трябва, някъде трябва да събереш силата да кажеш НЕ на опитите на родителите ти да те хванат в плътната си прегръдка и да те подчинят. Докато не станете зрели, няма да можете сами да различите къде свършва животът ви и започва територията на родителите ви.

Основната препоръка, която може да се даде на децата е, че ако не искате да живеете като родителите си, потърсете хора, чийто живот харесвате, които чувствате близки по дух и общувайте с тях, учете се от тях, дистанцирайте се от влиянието на родителите си. Израстването под влиянието на щастливи хора ви дава шанса да намерите своя път към щастието и да дадете на родителите си истинска любов и благодарност.

Поддавайки се на манипулацията им, водейки се от оплакванията им, оставайки близо до родителите си, защото те го изискват, вие самият ще бъдете нещастен.

И в крайна сметка само ще влошите страданието им, показвайки, че вашата жертва е била напразна, че те не са успели да контролират живота ви.

Източник: vk.com