Всеки от нас поне веднъж е чувал за великите египетски пирамиди. Наскоро учените направиха ново откритие. Те предполагат, че пирамидата е била огромна електроцентрала.
Учените излагат 4600-годишната структура на електромагнитни вълни и в процеса на работа установяват, че тя фокусира и усилва енергията на определени места. Електромагнитните вълни се използват при подобни изследвания, тъй като излъчването взаимодейства с обекта по определен начин и позволява на експертите да изследват конкретни места от структурата.
Вълните се натрупват в покоите на краля, кралицата и под сградата. Учените решили, че пирамидата може да е представлявала голям резонатор, който е бил предназначен за улавяне на електромагнитни вълни. Инженерът Кристофър Дън, който от години изучава постройките, наскоро сподели, че подобни изследвания предполагат, че зад изграждането на тези сгради е имало по-висша цел.
Що се отнася до амбицията структурата да се превърне в гигантска електроцентрала, която използва чиста енергия, учените, участвали в проучването, заявиха, че това все още е загадка. Но египтяните може би са били много по-напреднали, отколкото някой е предполагал.
)
Дън прекарва 30 години в компютърен анализ на пирамидите и стига до заключението, че строителите са имали достъп до прецизни инструменти и съвременни строителни техники, въпреки че не са запазени археологически доказателства за използването им.
Експеримент, проведен още през 2018 г. от учени от университета ITMO в Русия, се фокусира върху реакцията на пирамидата на вълни с дължина между 656 и 1968 фута. Това е диапазон, който обикновено се свързва с радиочестотите. Изследователите са извършили работа, която разкрива, че вътрешната структура на пирамидата, включително трите ѝ камери, може да събира и фокусира електромагнитната енергия от тези вълни. Дън е сигурен, че камерата на царицата е била „реакционна камера“, в която се е произвеждал водород.
Изследователите смятат, че откритието в Гиза може да намери реално практическо приложение. Следващата им цел ще бъде да разработят собствени наночастици, които биха могли да пресъздадат същите ефекти в радиочестотния диапазон. А в бъдеще те биха могли да помогнат за разработването на нови сензори и високоефективни слънчеви клетки.