Процентът на американците, които се страхуват от онкологично заболяване, е сравнително висок. Според различни проучвания и анкети около 62% от възрастните в САЩ признават, че изпитват сериозен страх, че те или техен близък ще бъдат диагностицирани с рак в близко бъдеще. Това е една от основните тревоги в областта на здравето, наред с други заболявания като сърдечни болести.

Какво е канцерофобия?

Канцерофобията (или ирационален страх от рак) е специфичен вид фобия, при която човек изпитва прекомерен, ирационален и понякога парализиращ страх от това да бъде диагностициран с рак, въпреки че няма ясни медицински показатели за това или реален риск от заболяването. Това не е просто обикновен страх или безпокойство, а патологичен и хроничен страх, който може да влияе значително на живота на страдащия от него.

Това е едно от онези специфични състояния, които попадат в общото понятие „нозофобия“. От старогръцки νόσος – "болест" и φόβος – "страх" – страх от заразяване с някаква болест.Но канцерофобията заслужава специално внимание, тъй като в продължение на хиляди години ракът наистина остава нелечимо заболяване. Човечеството се е научило да го лекува едва преди сто години – твърде кратък период от време, за да преодолее нагласата, която остава в колективната памет, че ракът е равен на неизбежна смърт.

В наши дни ремисията може да продължи цял живот. Тоест, след като човек има рак, той може да се подложи на лечение и да няма повече епизоди на заболяването до края на живота си. Разбира се, ракът е сериозно заболяване, но въпреки това е лечимо.

Характеристики на канцерофобията

Перманентна загриженост за здравето – Човек с канцерофобия постоянно се тревожи дали няма да развие рак, дори когато няма очевидни симптоми. Всяка малка неразположеност, болка или промяна в тялото може да бъде интерпретирана от него като признак за рак.

Чести медицински изследвания – Хората с канцерофобия са склонни към прекомерно подлагане на медицински тестове, чести прегледи и консултации, вярвайки, че постоянното наблюдение ще ги предпази от това заболяване.

Непоносимост и избягване от медицински изследвания – Сред хората, изпитващи канцерофобия обаче има и такива, коити тотално избягват да се подлагат на редовни медицински прегледи от страх, че резултатите може да потвърдят най-лошото.

Избягване на ситуации или места, които напомнят за онкологично заболяване – Това може да включва отказ да се гледат филми или програми, свързани с рак, или да се избягват хора, които са преминали през лечение на онкологично заболяване.

Причини за отключване на канцерофобияЛичен опит с раково заболяване – Ако човек е имал близки, които са преминали през лечение на рак, или самият той се е сблъскал с такова, това може да отключи развитието на канцерофобия.Генетична предразположеност – Някои хора, които имат фамилна история на това заболяване, са по-склонни да изпитват ирационален страх, тъй като те свързват собствените си рискове с тези на членовете на семейството.Медийно влияние – Честото медийно обсъждане на рака като сериозна болест, както и редовното присъствие на кампании за набиране на средства за борба с рака може да усили тревогите у хората.

Необосновани вярвания – Хора с канцерофобия може да развият неверни или преувеличени представи за рака, като например тази, че ако открият болестта в ранен стадий, тя ще бъде фатална.

Кога страхът от онкологично заболяване е нещо нормално и кога – преминава границите

Обикновено нормалната канцерофобия се проявява, след като някой от нашия социален кръг се разболее от рак, представяме си, че ние сме попаднали в същата ситуация и това предизвиква негативни емоции у нас. Не искаме да мислим или говорим за това, не искаме да се разболеем – това е нормална реакция.

Канцерофобията обаче се превръща в проблем, когато започнем да мислим за нея постоянно, почти по график. Ситуацията се влошава, ако започнем да изграждаме живота си около страха да не се разболеем от рак – избягваме да говорим с лекари, защото "ами ако открият нещо" или, напротив, безпричинно се тревожим за собственото си здраве и започваме да харчим огромни суми пари за всякакви прегледи.

Преодоляване на кансерофобията

Канцерофобията може да бъде изключително стресираща, но има различни методи за преодоляването ѝ:

Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) – Това е една от най-ефективните форми на терапия за справяне с ирационалните страхове. Тя помага на индивида да разпознае и преодолее негативните мисловни модели и да ги замени с по-здравословни. Терапията се провежда с помощта на онкопсихолог.

Медикаментозно лечение – В някои случаи, когато страхът е много интензивен, може да се използват анксиолитици (лекарства за намаляване на тревожността) или антидепресанти.

Информационна хигиена – Без информация или с погрешна такава умът ни се изгубва в спекулации и заблуди. Когато получим точни и надеждни факти - чрез консултации с лекари или информационни ресурси, липсващите звена от знания се запълват и това намалява страховете. Чрез разясняване на реалните рискове и възможностите за превенция, правилната информация намира място в ума и го успокоява.

Релаксация и управление на стреса – Техники като медитация, йога или дълбоко дишане могат да помогнат за справяне със стреса и тревожността, които се натрупват около страха от рак.

ЗДРАВЕ

Автор Веселина Петрова

Природен лечител: Лимонът унищожава раковите клетки при 12 вида рак

Автор Веселина Петрова

Профилактика и редовни прегледи – ключът към здравето

Редовните прегледи са не просто задължение, а акт на грижа към себе си, който ни позволява да имаме контрол върху собственото си здраве. Те ни дават увереност, че всичко е наред и ни помагат да уловим и преборим навреме нещо, което би могло да се окаже наистина сериозно. Честотата на тези прегледи зависи от възрастта и специфичните здравословни рискове, но най-важното е да ги възприемаме като част от активния процес на превенция и отношение към здравето.

Онкопсихолозите често чуват от пациенти, вече диагностицирани с рак: "Цял живот се страхувах от това и ето, че се случи". Но те отговарят с увереност: "Не, това не е закономерност, а трагично съвпадение." Здравето не е въпрос на предсказания, а на подготовка и навременни действия. Чрез редовните прегледи ние можем да си дадем шанс да забележим проблемите, преди те да са се утвърдили като реалност.