Травмата от изоставяне е сложно психологическо състояние, което е резултат от преживяно емоционално или физическо отхвърляне, липса на подкрепа и постоянно чувство за самота. Това състояние не се ограничава само до детството, а може да се развие и в зряла възраст, особено при повтарящи се болезнени загуби и провалени междуличностни отношения.

Какво се включва в понятието „травма от изоставяне“?

Според теориите за привързаността, разработени от Джон Боулби, привързаността е фундаментално поведение на близост с определени хора, най-често това е майката, което осигурява чувство за сигурност и подкрепа в трудни житейски ситуации.

Травмата от изоставянето се отнася до съвкупността от емоционални реакции, предизвикани от чувството на загуба и несигурност, които са предизвикани от нарушаването на тази привързаност. Това е дълбоко емоционално разстройство, произтичащо от нежелана или неочаквана раздяла с любим човек (основния обект на привързаност), което води до състояния на тревожност, гняв и депресия.

Тези емоционални реакции не са случайни, а произтичат от основната човешка нужда от стабилни и сигурни взаимоотношения. Това не е просто моментно преживяване на разочарование или самота; това е дълбоко вкоренена рана, която може да засегне самочувствието, междуличностните отношения и способността да се доверявате на хората.

Това състояние може да включва хронично безпокойство, страх от изоставяне, чувство на вътрешна празнота и трудности при установяване на доверителни отношения.

Какво може да допринесе за тази травма?

В основата на травмата от изоставяне стоят детски преживявания, които се появяват между една и тригодишна възраст. През този период се формира основното доверие на детето в света, като загубата на значим възрастен или на контакт с него неизбежно води до формиране на травма.

Ранните години от живота полагат основите за формиране на „вътрешен модел“ на привързаност. Ако детето преживява повтарящи се случаи на емоционално или физическо отхвърляне, пренебрегване или нестабилност в отношенията с близките, това може да доведе до хронична тревожност от раздяла и страх от изоставяне.

През първите месеци и години от живота си бебето започва да развива реакции, които определят бъдещото му емоционално развитие. Тези преживявания формират негативни нагласи към себе си и към заобикалящия го свят, което често води до трудности при изграждането на здравословни взаимоотношения като възрастен.

Може ли травмата от изоставянето да се появи още в съзнателна възраст?

Дори и да няма явни признаци на разстройство на привързаността в детството, значими житейски събития в зряла възраст, като загуба на партньор, развод или предателство, могат да направят видими проявите на травма от изоставяне.

Въпреки това, без силна основа от травмата в детството, последиците от травматичните събития (развод, трудни раздели) често могат да бъдат преработени от човешката психика. Основните реакции на раздяла и загуба остават актуални през целия живот и повтарящите се случаи на провалени взаимоотношения могат да доведат до рецидив на тези емоционални рани.

Могат ли да бъдат разпознати самостоятелно или това може да бъде направено изключително от специалист?

Основните признаци на травмата от изоставяне - чувство на постоянна тревожност, ниско самочувствие, страх от изоставяне, трудности при установяване на доверителни отношения - всички те могат да бъдат забелязани от самия човек. Въпреки това, за да се идентифицира точно проблемът и да се разработи ефективна стратегия за лечение, е изключително важно да се обърнете към специалист.

Квалифицираният психолог или психотерапевт ще може да постави подробна диагноза, да установи основните причини за проблема и да предложи индивидуален план за терапия, който може да включва както индивидуална, така и групова терапия, а при необходимост и посещение при психиатър.

Може ли тази травма да предизвика депресия?

Травмата от изоставянето може да бъде силен предразполагащ фактор за развитието на депресия. Ранните нарушения на сигурната привързаност водят до негативни вътрешни модели на работа, при които човекът започва да се възприема като недостоен за любов и закрила. Това чувство на несигурност и хронична тревожност, произтичащи от повтарящи се преживявания на отхвърляне, в крайна сметка може да се развие до състояние на безнадеждност и загуба на жизненост, което е в основата на депресията.

Съвременните изследвания потвърждават, че хроничният стрес, причинен от травмата на изоставянето, е съпроводен с продължително повишаване на нивата на кортизол. Подобни невробиологични промени, влошават способността на човека да се справя с емоционалните трудности.

Как може да се лекува травмата от изоставянето?

Травмата от изоставяне се смята за една от най-дълбоките емоционални рани, чиито корени се крият в преживяванията от детството. Тя може да бъде преодоляна само чрез признаване на проблема и последователно движение към изцеление. Като начало е важно да приемете, че произходът ѝ се крие в детството, и след това да започнете да работите за възстановяване на емоционалното равновесие, като следвате тези стъпки:

- Признайте, че дълбокото емоционално страдание е започнало в детството.

- Започнете пътуването към любовта към себе си, като признаете своята ценност и уникалност. Намерете дейност, която ви носи радост, и ѝ отделете внимание.

- Редовно отделяйте време насаме със себе си, като се занимавате с любимите си дейности и хобита.

- Научете се да поставяте здравословни граници във взаимоотношенията си, така че никой да не може да ви унижава или да се възползва от вас.

- Потърсете подкрепа от психотерапевт, който може да ви помогне да разберете проблема и да ви предложи ефективни начини за преодоляването му.

Пълното излекуване на травмата от изоставянето е дълъг процес, но осъзнаването и приемането на проблема води до значително подобряване на психоемоционалното състояние и качеството на живот. Важно е да осъзнаете, че проблемът е свързан с обстоятелствата от детството ви, а не с вас като личност. Вие заслужавате връзка, изградена на основата на любов, а не на страх, и имате право да бъдете щастливи.

Основната емоционална трудност, с която се сблъскват хората, преживели травмата на изоставянето, е страхът да останат сами. За да се справите с този страх, е полезно да предприемете следните стъпки:

- Осъзнайте, че самотата може да бъде комфортна, ако създадете подходящи условия за себе си.

- Отделете време за уединение и се занимавайте с любимо хоби, творческа дейност или спорт.

- Работете върху преодоляването на страха от самота с тревожни мисли, като осъзнавате, че всичко може да бъде променено.

- Постепенно се научете да намирате удоволствие в уединението: започнете с 10 минути, след това увеличете времето до 30 минути, час и т.н.

С течение на времето ще осъзнаете, че оставането насаме със себе си не е ужасно изпитание, а възможност да проявите грижа за себе си и да посрещнете вътрешните си нужди.

Травмата от изоставянето е дълбок емоционален проблем, който изисква цялостен подход за излекуване. Разбирането на механизмите ѝ, разпознаването на факторите, довели до появата на това състояние, и навременното търсене на професионална помощ могат да променят значително живота ви.

МАМА И ДЕТЕ

Автор Евелин Попадийна

Съвети за родители: Как да реагираме, ако детето се муси и с часове не хапва нито залък

Автор Евелин Попадийна