Често сме готови да затворим очи за много от неприятните моменти, пред които сме изправени. Проблемите рано или късно ни застигат и когато това се случи, живеем с нагласата, че неприятностите ще ни отминат сами. Правим се на разсеяни, като избираме други теми за разговор, извършваме действия, които ангажират съзнанието ни, докато големият въпрос настойчиво продължава да чака отговор.

Времето е прекалено недостатъчно, за да си причиняваме излишни главоболия, но има твърде много клишета, които с охота могат да ни измъкнат от трудните моменти. На доказани истини винаги можем да се доверим.

Онова, което е извън нашия контрол, не трябва да се превръща в повод за тъга, огорчение и гняв. Заети с преживяването им, пропускаме мига, който се случва точно сега и на който би трябвало да се насладим.

Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта и това наистина е така, но защо да чакаме да дойде утре, за да се убедим за пореден път, че вчера вече няма никакво значение и че от гледна точка на часовете всички поводи да се чувстваме нещастни са се изпарили като като капчици дъжд от прозореца, зад който животът продължава да се случва.

Силата е не е само в това да забравяме лошото, но и да помним, че то винаги отминава, особено когато причината за него е извън нашия контрол.

За удоволствията условностите не съществуват. Ако сме с нагласата, че насладата е достижима, целите имат ясен път и няма да е нужно да вярваме, че тяхното постигане е предпоставка да преживеем щастието, каквото ни се полага. Заблудата, че успехът е всичко, ще направи възторга от самия живот наш естествен съюзник по време на собственото ни пътешествие.

Настоящият момент е единствен. Пропуснем ли го, няма връщане назад. Има аромат на сутрешно кафе, носи се като ухание на парфюм и се усмихва, когато вятърът закачливо си играе с листата в клоните на дърветата. Особено през май.

Да се наслаждаваме на това, което имаме, е щастие в чиста форма.

Склонни сме да пренебрегваме малките радости, жадувайки да сме част от големи и впечатляващи събития. Но красотата е другаде и е изненадващо достъпна. Научим ли се да съчетаваме работата с удоволствието, още едно клише се оказва напълно вярно: когато полезното и приятното вървят ръка за ръка, животът е точно толкова прекрасен, колкото трябва да бъде.

Времето не чака никого. Научим ли се да ценим настоящето, подходящият момент за всичко е именно сега.