Родители на момиче от пети клас твърдят, че дъщеря им е била малтретирана от четирима съученици. Инцидентът е станал на 5 май, когато момичето се обадило на баща си, но телефонът ѝ внезапно се изключил. При последвалите опити да се свърже с нея, телефонът бил недостъпен.

"На 5 май ми звънна телефонът. Беше дъщеря ми. Затвори ми се и я набрах, като се оказа изключен. Четири момчета от нейното училище са я нападнали и са я тормозили. Поискали са от нея неприлични неща, когато отказала, започнали да я бият. Нанесли са ѝ доста удари," разказа бащата на детето - г-н Янков в ефира на нова телевизия.

Когато родителите се обърнали към ръководството на училището, директорката се опитала да омаловажи ситуацията.

"Директорката на училището иска да „замете нещата под килима". Каза ми „Те са деца, няма ѝ нищо. Само са си играели"," твърди бащата.

Майката на петокласничката споделя, че детето преживява сериозна травма от случилото се. Момичето се буди нощем и е видимо разтревожено. Родителите са подали сигнали до няколко институции, търсейки справедливост и защита за дъщеря си.

Момчетата са искали неприлични неща, а после са я били...

И точно в този момент, докато чета, се сещам за Зорница Гюцова и нейните философски размисли, посветени на това как жената трябва да се подчинява и когато не направи това, което мъжът иска, да си получи наказанието... Ами, ето я нейната философия в действие. Приложена и изпълнена.

Докато позволяваме подобни на Зорница да облъчват от социалните мрежи, докато неглижираме проблемите, докато си казваме, че на нашето дете не може да се случи, че нашите деца "не правят така", то си се случва. Вече е практика. Дали ще са локали, дали ще е някой комплексиран съпруг или приятел, насилието е факт. А пипалата му стават все по-бързи и по-дълги.

Преди известно време певицата Рут Колева беше споделила нещо в профила си във фейсбук, което много ми хареса. затова сега тук ще я цитирам.

„Тия седмици всички говорят за „локалите“ – как нападат, какви били, защо ги имало. Аз стоя вкъщи, държа едно невръстно човече в ръцете си и си мисля: Какво мога да направя аз, като родител, за да не стане той като тях някой ден?“, написа Рут Колева в профила си във фейсбук.

„Няма нормален родител, който мечтае детето му да порасне и да бие хора по улиците, да псува жени в метрото или да хвърля бири по сцената на концерт. И същевременно – разходих се по Lunar Festival тия дни, слязох в метрото, поседях по улиците. И чух неща, които ми залепнаха като шамар.

Жена в метрото крещи на тригодишното си дете: „Защо се държиш като олигофрен?“ На тригодишно дете. Което просто се… лигаваше. Като всяко дете. Друга майка дърпаше детето си из тълпата на пл. Славейков с репликата „ей са ще ти изкъртя главата“. И ето я истината – ние не раждаме насилието, ние го възпитаваме.“, пише още Рут.

„Когато наречеш малкото си дете „олигофрен“, то чува, учи, нормализира и на свой ред започва да нарича така други. Днес това е дума. Утре е ритник. После идват групичките, агресията, и всичко онова, което после гледаме по новините и се питаме „Как станА така?!“. Не казвам, че всичко е черно и бяло. Но казвам, че езикът има значение. Тонът има значение. Примерът има значение. Децата слушат. И попиват. Дори когато не ни се вярва. Дори когато „намеренията“ ни са „уж“ безобидни.“

Кръговратът на насилието. Бият те, плачеш, после привикваш, вероятно смяташ, че това е нормално, защото си "лош" и "олигофрен". И растеш. После биеш другите, защото така се доказваш и защото ти така си свикнал да комуникираш. А когато станеш голям и някой не ти хареса, пак стискаш юмрук. На улицата, в автобуса, у дома...

Насилието има различни лица. Но лицата на жертвите изглеждат някак еднакво. И ние носим отговорност за тяхната болка. Ние като общество. Като родители. Като приятели. Не подминавайте, не подценявайте, не омаловажавайте.