В последния епизод на на своята рубрика водещият Мариян Станков – Мон Дьо води дълбок разговор с артиста, композитор и изпълнител Иво Димчев. Провокативният творец, познат с безкомпромисната си смелост и често шокираща искреност, сподели пред микрофона на Мон Дьо както артистичните си търсения, така и най-интимните си истини. Разговорът протече без табута и потвърди тезата, че истинското изкуство се ражда именно там, където удобството отстъпва място на предизвикателството.

Музика за табута и неудобните истини

„Моите песни не искат да бъдат хитове, те са изречения в един поетичен, вулгарен разговор с публиката. Моите теми стоят в сянката, защото не се разказват публично", твърди певецът.

Според Иво Димчев музиката му се докосва до теми, които обществото предпочита да премълчи. Неговата цел е да помогне на хората да се чувстват спокойни в неспокойното и да намерят удоволствие в пространството между противоречията.

Противоречивото решение за концерти в Москва

Скандалността му обаче не се ограничава само до текстовете на песните му, а се разпростира и върху публичните му ангажименти. В момент, в който войната в Украйна продължава, Димчев взема решение да даде концерти в Москва. Независимо от критиките, той настоява, че руската му публика не се състои от поддръжници на Путин, а предимно от гей мъже. „Аз нямам позиция, против войната съм. Когато започна войната получих съобщение от украински войник, че неговият батальон има за химн моя песен", споделя той.Решението му да изнесе представленията си в руската столица предизвиква остри реакции сред част от аудиторията му. Критиците му възразяват, че такива участия придават легитимност на режим, който нарушава международното право и човешките права, въпреки че артистът заявява противоположни убеждения.

Неговата визия за ЛГБТ общността в Русия

„Официално в Русия властта е враждебна към гей хората, неофициално не е враждебна", категоричен е изпълнителят. В неговата интерпретация ЛГБТ общността притежава значително влияние в путинска Русия. Той също така подчертава, че в началото на войната е пял за украински граждани, „връщайки усмивките на лицата им".

Борба с хомофобията и детските травми

Когато разговорът се насочи към темата за сексуалността му, Иво Димчев зае безкомпромисна позиция. За него хомофобията е истинска лудост и „явен признак на детското". „Аз не мисля, че това са зрели хора. Въобще им пожелавам да пораснат, преди да имат каквото е да било мнение за любовта".

Ежедневните коментари в социалните мрежи не разколебават увереността му в собствената идентичност и сексуалност. „Толкова съм бил тормозен като дете за това, че съм експресивен, че съм лигав, че съм гей, че съм екстравагантен още 6-7 годишен, но аз съм оцелял." Според Димчев именно тези преживявания са го закалили и са му дали силата днес да се забавлява с общественото мнение и критиките към него.