Просто натискане на един клавиш. Толкова е нужно, за да отворим приложението, което ни обещава всичко: усмивки, лайкове, пътувания, любов, приятелства, признание, а понякога дори щастие. С един пръст на ръката, с едно единствено движение, се пренасяме там — в дигиталната реалност, където животът изглежда по-красив, отколкото е. Там, където хората винаги изглеждат доволни, сякаш проблемите за тях не съществуват, а снимките край морето завихрят въображението, за да попием полъха на вятъра по залез.

Място на лесна забрава и бърза наслада - свят, в чието сътворение имаме пръст, но всъщност живот, който почти по нищо не прилича на живота. Място на илюзията, че желанията се сбъдват, а разнообразието от филтри прави фалшивите усмивки уж по-искрени. Съществуваме с убеждението, че всичко, от което се нуждаем, е само на клик разстояние. Не поемаме излишни рискове, а колкото повече се изолираме от действителността, толкова сякаш заплахите стават по-малко.

Клик след клик губим ценно време, което никога няма да върнем назад.

Живият живот не чака. Той не зависи от броя на лайковете, когато качим стори или публикуваме поредната снимка в прецизно подредения си фийд. Сутрин в огледалото виждаш човек, който би трябвало да има приятели и любов, човек, изправен пред куп възможности, каквито дигиталната матрица не е в състояние да предложи. Не можеш да монетизираш смеха, когато някой те е накара да се усмихнеш очи в очи, ужасно е да не можеш да хванеш някого за ръка, когато имаш нужда от внимание и подкрепа.

Допирът не се заменя с нищо. Самотата умее да бъде оглушителна.

Колкото и да е несъвършен животът, услажда се с всяка погрешна стъпка и поуката от нея. Истината не може да бъде обозначавана с пиксели. Тя е съвкупност от всички онези малки неща, които правят миговете неповторими – свежият въздух, общуването с близки хора, целувката с любим човек. Дъждът пречиства, слънцето озарява лицата ни, а вечерите са за споделяне на вино – останалото просто се случва между часовете.

Между кликовете забравяме да живеем. Тази грешка рано или късно ще се изправи пред нас като стена, която няма да сме в състояние да прескочим. Животът се случва в паузите - когато изреченията остават недовършени, когато срещаш поглед, на който не можеш да устоиш…

Само един дъх е нужен, за да си отново тук – с пълно сърце, с широко отворени очи, със смелостта да чувстваш. От екрана на електронно устройство никой не може да те обича обратно, но животът, когато го прегърнеш истински – може. Ако не го живеем, никой няма да го направи вместо нас.