В центъра на днешна София, под улици и сгради, се намират останки от античния амфитеатър на Сердика – един от най-големите, откривани на Балканите. Въпреки изключителната си културно-историческа стойност, този археологически обект остава встрани от общественото внимание, недостъпен за посетители и застрашен от забрава и разруха. Повод за подновения интерес към обекта е включването на един от терените с останки в списък на държавни имоти за продажба – неочакван ход, който разкрива липсата на координирана визия за бъдещето на този ценен паметник.

Археологически открития и значение

Амфитеатърът е открит за първи път през 2004 г. по време на строителни дейности за хотел в центъра на София. Разкопките са водени от археолога Жарин Величков и продължават до 2010 г. Те разкриват впечатляваща конструкция, вероятно изградена в края на III или началото на IV век по време на управлението на император Диоклециан. Размерите на арената (61 на 43 метра) го правят сравним с други значими амфитеатри на Балканите, като този в албанския град Драч.

Под самия амфитеатър са открити и останки от по-стар римски театър, което допълнително подчертава историческата стойност на обекта. Археолозите намират добре запазени дървени колове в основите, което показва напреднало инженерство за времето си. Въпреки тази значимост, досега археологически дейности са провеждани само на места, където е имало планирано строителство, а не с цел цялостно проучване и опазване.

Изоставени терени и липса на действия

Общо три терена са били частично разкопани. Първият е мястото на хотел, където останките са частично експонирани в подземието, но хотелът от години не функционира. Вторият терен, на бул. „Дондуков“, е бил собственост на Националната електрическа компания, която е имала планове за строеж, но след разкопки през 2005 г. проектът е изоставен. Теренът сега е ограден и неподдържан. Третият терен, на ъгъла на ул. „Будапеща“ и бул. „Дондуков“, е бил собственост на частна фирма с намерения за строителство на хотел, но и този проект е замразен, а теренът пустее.

Именно вторият терен предизвика обществено недоволство, след като беше включен в списък на държавни имоти за продажба от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това предизвика реакция от страна на граждани, експерти и общински съветници. Въпреки че БЕХ твърди, че теренът не подлежи на приватизация, защото попада в границите на културна ценност, не е ясно как и защо е включен в списъка.

НОВИНИ

Автор Веселина Петрова

Археолози са открили "Книгата на мъртвите" при разкопки в Египет

Автор Веселина Петрова

Статут, институции и бездействие

Едва през 2016 г. античният амфитеатър е обявен за недвижима културна ценност с национално значение. Въпреки този статут, в границите му попадат 15 имота с различна форма на собственост – държавни, общински и частни. Сред тях се намират и важни институции като Гьоте-институт и британското посолство. Част от сградите върху тези имоти също имат статут на паметници на културата.

През 2014 г. комисия към Министерството на културата предлага да се изготви цялостна концепция за проучване и опазване на амфитеатъра, включително варианти като отчуждаване, обезщетения и публично-частни партньорства. Но тази инициатива така и не се реализира. Експерти, като арх. Яна Топалова от НИНКН, отбелязват, че липсва конкретна отговорност кой трябва да разработи и приложи тази концепция.

Министърът на културата Мариан Бачев изразява намерение амфитеатърът да бъде запазен като част от културния облик на столицата, но конкретни стъпки все още липсват. Същевременно БЕХ заявява, че се водят разговори за прехвърляне на терена на Министерството на културата. Общински съветници от ПП-ДБ предлагат Столична община да придобие терена и да започне действия по консервация и експониране на останките за обществен достъп.

Бъдеще под въпрос

След близо две десетилетия разкопки, изоставени проекти и институционално бездействие, съдбата на амфитеатъра на Сердика остава неясна. Археолози и граждански активисти настояват, че е наложително да се вземат конкретни мерки. Според археолога Марио Иванов, ако не се предприемат спешни действия, в следващите десет години от амфитеатъра може да не остане нищо.

Амфитеатърът на Сердика не е просто археологическа находка – той е свидетелство за величието на антична Сердика, столица на провинция Вътрешна Дакия. Потънал под модерните улици, амфитеатърът продължава да чака своето заслужено място в културния живот на София. Но без воля, ресурси и ясна визия от институциите, това наследство рискува да остане заключено под бурени, бетонови огради и забрава.

ПЪТЕШЕСТВИЯ

Автор Антония Михайлова

Съхранени във вечността: 7 мистични села на България, в които времето сякаш е спряло (Снимки)

Автор Антония Михайлова