Колко струва животът на една жена? Това не е просто въпрос. А гневен, дълбоко човешки вик. Въпрос, който всяка жена в България си задава днес. Защото, когато съдът решава да освободи човек, обвинен в нападение с особена жестокот, заплахи за убийство и принуда, срещу гаранция от 10 хиляди лева, въпросът вече не е юридически. Той е морален. Той е обществен. Той е личен. И тогава вече... боли.

Преди ден, след близо две години и два месеца в ареста, Георги Георгиев - обвинен за ужасяващото нападение над Дебора Михайлова, беше пуснат на свобода. С решение на Пловдивския окръжен съд паричната му гаранция беше намалена от 25 000 на 10 000 лв. Причината? "Дългият срок на задържане" и "намалена опасност от извършване на ново престъпление".

Дебора - момичето, което бе нападнато в собствения си дом, пребито, обръснато, нарязано с макетен нож, с над 400 шева по тялото, днес живее в страх. "Не мога да изляза. Не мога да спя. Не мога да дишам. А той е на свобода." Това са не просто думи. Това е реалността на една жертва, която още чака справедливост. А ние ѝ казваме: Животът ти струва по-малко от автомобил втора ръка.

Да припомним случая...

През лятото на 2023 г. цяла България потръпна от случилото се в Стара Загора. Дебора Михайлова - тогава 18-годишна, беше подложена на нечовешко насилие. Георги Георгиев, с когото е имала връзка, нахлува в дома ѝ, удря я, нанася ѝ прорезни рани с макетно ножче, остригва я. Първоначално прокуратурата класифицира ужасните наранявания като "лека телесна повреда". Това предизвика бурна обществена реакция - протести в десетки градове, вълна от солидарност и гняв, обединени под надслова "Нито една повече". Едва тогава делото беше преразгледано и правната оценка на извършеното бе завишена.

В крайна сметка, срещу Георгиев бяха повдигнати три основни обвинения - за средна телесна повреда, извършена с особена жестокост и по особено мъчителен начин; за принуда - чрез насилствено ограничаване на свободата на Дебора; за закани с убийство.

Въпреки липсата на биологичен материал като доказателство, от прокуратурата заявиха, че разполагат с достатъчно силни улики, сред тях свидетелски показания, медицинска документация и съобщения между страните, които според тях изграждат убедителна картина за престъплението. Основният мотив, посочен от обвинението, е патологична ревност, довела до нападението.

Две години по-късно делото все още не е приключено, а обвиняемият Георги Георгиев вече е на свобода, пуснат срещу гаранция, която бе понижена. Жертвата - Дебора, остава заключена в собствения си страх.

Какво щеше да се случи, ако това беше в САЩ или Европа?

В Европа, както и във Великобритания, престъпленията, свързани с домашно насилие, физически тормоз, заплахи и ограничаване на свободата, се разглеждат с все по-голяма строгост, особено когато жертвата е жена, а престъплението е извършено с особена жестокост. За разлика от някои източноевропейски държави, където подобни действия често се третират като "средна телесна повреда" или "принуда" с нисък праг на наказание, в Западна Европа разбирането е, че тези престъпления представляват тежко посегателство върху човешкото достойнство и физическата неприкосновеност.

В Обединеното кралство нападение с нож или подобен предмет, дори без смъртоносни наранявания, може да се квалифицира като тежко телесно увреждане с умисъл (grievous bodily harm with intent). Наказанието е доживотен затвор, като при липса на предишни присъди и пълно съдействие със властите, се налагат между 7 и 16 години лишаване от свобода. Ако жертвата е била задържана против волята си (напр. остригана коса, ограничена възможност за бягство), се повдига обвинение, което носи до 10 години затвор. Това наказание често се изтърпява кумулативно, т.е. осъденият получава отделни присъди за всяко обвинение, които се изтърпяват една след друга.

При наличие на заплахи за убийство, включително чрез съобщения или устни такива, се повдига обвинение за престъпление по Наказателния кодекс с максимална присъда от 10 години затвор. Британският съд разглежда много сериозно дали жертвата е изпитала "реален и непосредствен страх за живота си". Ако това е така, присъдата е по-висока, дори и ако реално не е имало физическо нападение.

Подобни принципи важат и в страни като Германия, Франция и Нидерландия. Ако се добавят заплахи, съдът може да наложи обща присъда от 8 до 15 години, особено ако има трайни психологически травми. Ако насилието е било умишлено, продължително и придружено със заплахи, присъдата нараства до 20 години.

В САЩ нападение с оръжие, каквото е и макетното ножче, причиняване на сериозни наранявания и заплахи, съдът често налага обща ефективна присъда между 9 и 20 години затвор, дори при първо провинение. Наказанието зависи от степента на травмите, заплахата за живота, възможността за самозащита и поведението на обвиняемия след инцидента.

От брутално насилие до контраобвинения

Това, което започна като акт на изключителна жестокост срещу млада жена, с времето се превърна в съдебен процес, в който фокусът все по-настойчиво се изместваше от същината - бруталното насилие, към спекулации, контраобвинения и опити за омаловажаване на травмата. Това, което всички тогава нарекоха чудовищно престъпление, днес все по-осезаемо започва да се превръща в поредната трагикомедия на българското правосъдие, в която жертвата става обвиняема, а насилникът - най-невинният човек на света.

През февруари 2025 г. адвокатите на Георгиев излязоха с нова линия на защита. Заплахите и агресията били част от "любовна игра" между него и Дебора. За да подкрепят тази теза, представиха чатове и разговори, които според тях доказвали близки отношения между двамата преди инцидента. Така фокусът се измести от насилието над едно момиче, към интерпретации за "взаимни чувства" и "неразбрана връзка". Един вид "тя го е провокирала", а той просто "не я е разбрал".

На 16 април 2025 г. Районният съд в Пловдив замени задържането под стража на Георги Георгиев с парична гаранция от 25 000 лева. Това решение породи вълна от обществено възмущение, тъй като даде сигнал, че обвиняемият, независимо от тежестта на престъплението, може да излезе на свобода срещу парична гаранция. По-късно гаранцията бе намалена от съда до 10 000 лв.

Последваха контраобвинения срещу Дебора. Адвокатите на Георгиев дори подадоха жалба срещу нея, твърдейки, че не той, а тя го заплашвала с убийство. За самата жертва това беше втори удар, но този път не с нож, а със съдебни документи. Дебора нарече това "проява на цинизъм", а обществеността остана безмълвна пред факта, че две години след нападението младата жена вече трябва да се защитава от обвинения.

И като резултат на всичко това Георги Георгиев вече е на свобода срещу намалената парична гаранция. Дебора живее в страх, чувства се предадена от системата, и вече се защитава и от контраобвинения. Обвиненията пък срещу Георгиев не са отпаднали, но са подложени на оспорване чрез нестандартна защитна стратегия. Наказателното производство срещу него продължава...

Делото, което отвори рана в доверието към правосъдието

Това е дело, което оголи пукнатините в съдебната ни система. Вместо на бързо и ясно правосъдие станахме свидетели на медийно внушение, че жертвата е нееднозначна. Чухме как "любовната игра" става извинение за нападение с нож над по-слабо човешко същество.

Показателно е, че докато в САЩ за подобни престъпления (нападение с нож, заплахи с убийство, принуда), присъдите варират от 10 до 20 години, у нас човек с досие и тежки обвинения излиза на свобода срещу 10 000 лева.

Нека бъдем ясни. Това не е само дело. Това е лакмус. За това колко струва болката на една жена. За това колко струва справедливостта. За това дали в България все още можеш да повярваш в нея. И когато системата започне да забравя кой е жертвата и кой е насилникът, не просто законите имат нужда от промяна. Нужна е цялостна промяна в моралния компас на обществото. Истината не е "любовна игра". Истината е 400 шева, обръсната глава и две години страх. И ако това не стига за осъдителна присъда, тогава проблемът е много по-дълбок.

НОВИНИ

Автор Ева Григорова

Делото "Дебора": Георги излиза на свобода срещу 25 хиляди лева

Автор Ева Григорова

Какво казваме на жертвите с подобни решения?

Че трябва да замълчат. Че не е нужно да подават сигнали. Че усилието да говориш, да търсиш помощ, да се изправиш срещу насилника си, не струва нищо, когато системата не те чува. Казваме им, че мъжете, които ги удрят, изнасилват, заплашват и обезобразяват, могат да си "купят" свобода. И че справедливостта е за онези, които могат да си я платят. А това не е правосъдие. Това е съучастие!

Тук не става въпрос само за един случай. Става дума за система. За морал. За бездействие. Става дума за това, че у нас често убийците се пускат под гаранция, а жертвите биват разпитвани като виновни. За това, че докато делата се точат, жените не могат да живеят. За това, че когато една жена е нарязана, унижена, обръсната, затворена, обществото се възмущава няколко дни. Но след това забравя. А съдът отсъжда разумно, "според закона"...

Как можем след всичко това днес да се наричаме цивилизовано общество, щом позволяваме насилниците да се разхождат свободно, докато жертвите се заключват от страх?! Как можем да говорим за "реформа" в правосъдието, ако същото това правосъдие не разпознава болката и белезите като доказателство?! Ако не вижда ужаса в очите на жена, преживяла домашно насилие?!

Не мога да приема, че животът на Дебора струва 10 000 лева. И не искам детето ми да порасне в държава, в която това е нормално! Справедливостта не може да се измерва в пари. Тя трябва да се усеща в сигурността. В защитата. В действията.

Ако днес пуснем насилника, утре ще броим жертвите. И тогава, тогава... ще е твърде късно...