През 60-те и 70-те години хиляди гренландски жени и момичета, сред които и деца на едва 12 години, преживяват нещо, което днес звучи като кошмар. Датски лекари им поставят вътрематочни спирали, без тяхното знание.

„Беше ад“, разказва Ная Либерт. На 14 години тя е отведена в болница в родния си Манитсок, където лекар насилствено поставя спирала в тялото ѝ. „Чувствах се сякаш в мен забиват ножове. Датската държава ми отне невинността“, споделя тя в в подкаста Spiralkampagnen по датската телевизия DR.

Всичките момичета от класа на Либерт минават през същата процедура през 1976 г., без знанието на родителите. Историята на Либерт и нейните съученички е само едно зрънце в океана – хиляди гренландски жени са носили в телата си спирали, поставени през онези години без тяхната воля, съобщава RTL.

Болка, тишина и открадната невинност – тъмната истина за спиралните кампании в Гренландия

Тези практики са част от т.нар. „спирална кампания“, организирана от Дания през 1966 г. Целта е била ясна: ограничаване на раждаемостта в Гренландия, чийто бърз демографски ръст започва да се възприема в Копенхаген като икономическа „тежест“.

Само за първите четири години 4500 жени са получили спирали. През 1969 г. датските власти отчитат „успех“. Почти всяка трета жена в репродуктивна възраст е подложена на контрол върху собственото ѝ тяло.

Още по-ужасяващото е, че използваните спирали са били груби и големи, направени от пластмаса, болезнени за поставяне. Особено жестоки за млади момичета, които още не са раждали. Но най-болезненото е, че те са били принудени да мълчат. Тяхната болка е потънала в тишина – тишина, която е тежала години наред и е превърнала личната им травма в колективна рана. Хиляди момичета, принудени да мълчат, остават сами със своята болка години наред. Травмирани за цял живот.

Мълчанието е нарушено от публикация във Facebook

Десетилетия по-късно, през 2017 г., именно Ная Либерт нарушава тишината. Една публикация във Facebook, в която тя описва своята история, отприщва лавина от свидетелства. Все повече жени споделят преживяното – болка, страх, усещането, че властта е надникнала и се е разпоредила с най-интимното.

През 2023 г. датското и гренландското правителство създават независима комисия, за да разследват този мрачен период. Окончателният доклад се очаква през септември.

Не можех да кажа „не“

Телевизия DR разговаря с много от засегнатите жени. Всички описват чувството на безпомощност. „Не можех да се противопоставя. Не бях възпитана да противореча на властите“, казва Либерт.

Травмата се задълбочава и от факта, че тогава използваните спирали са били твърди, големи, болезнени за поставяне и особено неподходящи за млади момичета, които още не са раждали. Някои от жените дори не разбират, че им е поставен контрацептив. Научават го по-късно, случайно, или при медицински преглед.

Модернизация или контрол: Откъде започна всичко?

За да разберем корените на скандала, трябва да се върнем в 1953 г., когато Гренландия става част от Кралство Дания. Правителството в Копенхаген решава да модернизира отдалечения арктически остров. Датски лекари са изпратени, за да подобрят здравеопазването и да намалят детската смъртност.Подобряването на медицинските грижи води до повече оцелели новородени, но този успех носи и финансови последици – строят се детски градини, като същевременно се налага още повече датски лекари да бъдат изпратени на острова.За да ограничат демографския растеж, властите стартират програма за поставяне на вътрематочни спирали. Хиляди тийнейджърки, като Ная Либерт, са подложени на процедурата без знанието или съгласието си, а родителите им остават в неведение. „Датската държава ми отне невинността“, спомня си Ная.Телевизионни репортажи и разкази на засегнати жени показват, че мнозина дори не са знаели какво се случва по време на гинекологичните прегледи. Между 1966 и 1970 г. се смята, че около 4500 жени и момичета са засегнати. Бившият министър-председател на Гренландия Муте Б. Егеде определя действията като „геноцид“.

ПЪТЕШЕСТВИЯ

Автор Антония Михайлова

Менструацията - клеймото, което превърна индийките в затворници на традициите и предразсъдъците

Автор Антония Михайлова

Съдебна битка и закъснели извинения

Днес правителствата на Дания и Гренландия работят заедно, за да признаят миналото, да се справят с последствията и да осигурят справедливост. На 27 август тази година министър-председателят на Дания Мете Фредериксен официално поднесе извинение: „Не можем да променим миналото. Но можем да поемем отговорност.“

Искрени думи, но дали са достатъчни? 143 жени, включително Ная Либерт, през март 2024 г. съдят датското правителство за нарушаване на човешките им права. Те настояват за обезщетение в размер на 300 000 датски крони на човек (приблизително 40 000 евро).

В същия ден ръководителят на гренландското правителство, Йенс Фредерик Нилсен, също се извини. Обеща и компенсации. Но за жените, които години наред са носили чуждо тяло – без право на избор, без глас и без съгласие, думите са просто думи, а истинското възмездие – недостижимо.

Очаква се окончателният доклад на експертната комисия за нарушения на човешките права да бъде публикуван през януари 2026 г.