„Понякога това, което изглежда като скандална откровеност е просто черупка, скриваща истинската празнота и страх вътре в нас.“

Представете си либидото не просто като „сексуално желание“, а като река. Дълбока, пълноводна, носеща живот и енергия. Но понякога тази река пресъхва. Защо? Обикновено търсим причините на повърхността: стрес, умора, рутина. Но психоанализата гледа по-дълбоко – към подземните извори, които захранват тази река. А там понякога се случват тектонични промени.

Когато една река промени курса си: Либидото и неговите скитания

Зигмунд Фройд в „Три есета върху теорията на сексуалността“ коментира, че либидото е енергия, която може да промени посоката си. Но то не изчезва, то върви по заобиколен път. Като вода, която среща скала по пътя си и се оттегля под земята, за да намери нов изход и път.

Къде отива либидото, ако отсъства от сексуалния живот?

- В тревожност (непрестанно въртящи се мисли).
- В депресия (енергията е насочена срещу себе си).
- В психосоматични симптоми (тялото казва това, което психиката не може).
- В работа (хиперпродуктивност като сублимация).

Либидото не изчезва – то се инвестира в други области. Изчезването на желанието е сигнал, че някъде има изтичане на жизненоважна енергия.

Тихият вик на тялото: Когато симптом замести желанието Понякога тялото отказва да желае, защото вече е претоварено – с неизказани преживявания, необработени емоции, стари травми. Ниското либидо може да бъде форма на тих психически удар, който вече не може да се вербализира в конфликт.

Мелани Клайн твърди, че ранни преживявания като ярост, завист и страх могат да оставят следи в тялото, създавайки зони на тишина. Това са местата, където желанието замръзва, тъй като всяко движение към друг се усеща като опасно. Сексуалността изисква риск – напускане на крепостта на самотата. Понякога психиката предпочита да не поема този риск.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Ева Григорова

Неудобната истина: Няколко причини сексът да стане по-добър след изневяра

Автор Ева Григорова

Ние“ вместо „аз“: Как взаимоотношенията могат да потушат желанието

Жан Лапланш говори за „загадката на желанието на Другия“ – че нашето желание се ражда не отвътре, а в отговор на желанието на другия. Но в дългосрочните взаимоотношения понякога се случва нещо странно - двойката става твърде близка, твърде предсказуема. Пропастта – това пространство на невежество, в което може да се роди желанието – изчезва.

Когато една връзка се превърне в система от взаимни задължения, а не в място за срещи на две тайни, желанието може да избледнее. Не защото партньорите са се разлюбили, а защото вече не се срещат като Други. Те знаят всичко един за друг, а желанието им се подхранва от лека несигурност, игривост, от възможността да се изненадват и да бъдат изненадани.

Какво иска да ни каже мълчанието?

Ниското либидо е езикът, на който говори нашата психика, когато другите средства за изразяване са недостъпни. Това не е „липса на желание“, а пренасочване на енергията – към тревожност, към работа, към симптоми, към мълчание.

Може би, вместо да се опитвате да „възвърнете желанието“, си струва да се запитате: от каква истина ме защитава то? Каква психическа територия защитава с отсъствието си? И какво се опитва да ми каже това „мълчание“ за това, което е наистина много важно?

Източник: dzen